Киев няма да получи ракети "Пейтриът" преди 2030 година

Държавният департамент на САЩ одобри евентуалната продажба на 500 ракети PAC-3 "Пейтриът" за Украйна, но според информациите доставката няма да се осъществи в следващите няколко години.
Различни западни медии, позовавайки се на неназовани източници, съобщиха, че одобрението се отнася за доставка на новопроизведени прехващачи, която не се очаква да се осъществи преди 2030 г.
Това коментира Институтът за изследване на войната (ISW).
Следователно продажбата няма да подкрепи усилията на Украйна да се защити по време на очакваната интензивна руска кампания с балистични ракети през зимата на 2026-2027 г.
Уязвимостта на Украйна, произтичаща от недостатъчните запаси от противоракетни системи, ще насърчи руския президент Владимир Путин да продължи да следва настоящата си теория за победа, която има за цел да използва балистични ракети и дронове с реактивни двигатели, за да принуди Украйна да се предаде чрез решителна кампания с удари на далечно разстояние през предстоящата зима.
Кремъл продължава да се опитва да изтласка европейските лидери от мирните преговори, въпреки руските искания мирното споразумение да преструктурира европейската архитектура на сигурността.
Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че европейците се опитват да се "вмъкнат" в преговорния процес и постави под съмнение ползата, която европейските представители биха могли да донесат на преговорите.
Наскоро Кремъл отново изрази публично исканията си НАТО да се оттегли до границите си от 1997 г. - искане, което Кремъл отправи за първи път през 2021 г., преди началото на мащабната инвазия.
Въпреки това през последните дни Кремъл многократно е изисквал европейските лидери да не участват в преговорите за прекратяване на войната.
Руските усилия да държат европейските представители извън мирните преговори също така пряко противоречат на инициативата на американския президент Доналд Тръмп Европа да поеме по-голяма отговорност за европейските въпроси, включително европейската отбрана и подкрепата за Украйна.
Кремъл се опитва да представи украинските удари с дългообхватни оръжия срещу Русия като пречка за мирните преговори — това е поредният опит на Русия да обвини несправедливо Украйна за отказа на Русия да се ангажира сериозно с преговорите. На 30 октомври Лавров изрази недоволство от украинските удари с дългообхватни оръжия, нанасяни дълбоко в руския тил, и заяви, че тези удари не сочат, че Украйна се подготвя за преговори.
Изявлението на Лавров пренебрегва ежедневните кампании на Русия за удари с дълъг обсег срещу Украйна, както и многократните откази на Кремъл да приеме предложените от САЩ и Украйна мораториуми върху ударите с дълъг обсег срещу енергийната инфраструктура.
Кремъл използва украинските удари — реални и предполагаеми — за да отклони вината от Русия за зациклилите мирни преговори, включително след твърденията за удар срещу резиденцията на руския президент Владимир Путин в Новгородска област през декември 2025 г. и удара срещу окупирания град Хорли, Херсонска област, през януари 2026 г.
Русия и Украйна приключиха изключително успешна хуманитарна мисия в окупираната Херсонска област, като част от украинските цивилни се завърнаха на територията, контролирана от Украйна.
Изглежда, че както руските, така и украинските сили до голяма степен са спазвали условията на локализираното примирие в окупираната Херсонска област, откакто то влезе в сила на 27 октомври сутринта, въпреки че има ограничен брой твърдения за нарушения на примирието.
Кремъл отказва да направи компромис по отношение на първоначалните си максималистични искания от 2022 г., като продължава да игнорира предложенията на украинския президент Володимир Зеленски за широкомащабно прекратяване на огъня по фронтовата линия, тъй като загубите на Русия нарастват непропорционално спрямо териториалните ѝ придобивки.