Лом почита с паметна вечер 85 години от рождението на писателя Георги Марковски

Лом почита с паметна вечер 85 години от рождението на още един забравен в родния край голям български писател – новаторът и модернист Георги Марковски, съобщиха от общината.
За паметната вечер от София пристигат специално изследователят на творчеството на Марковски – проф. Светлана Стойчева-Андерсън, приятелят и издател на писателя г-н Христо Тодоров, както и близкият приятел на автора – ломският писател Емил Андреев. Видните гости ще разкажат за огромния принос и значимостта на творчеството на Марковски за българската литература, а в спомените си ще разкрият личността и човешкия облик на „автора с голямо сърце“.
В дискусията ще се включи и журналистът, писател и поет от Лом Любомир Йорданов, също радвал се на дългогодишна дружба с Марковски.
Паметната вечер „Георги Марковски и приятели“ ще се състои на 18 ноември, сряда, от 17:30 часа в ОХГ „Иван Манойлов“.
Инициативата е на Община Лом и е част от програмата „Памет и почит“, честваща и почитаща забравени личности от ломския край със значим принос в културно-историческото наследство на региона и страната, какъвто несъмнено е и големият писател Георги Марковски.
Неотдавна Община Лом почете с Национален литературен конкурс друг забравен национално значим автор, съвременник и приятел на Марковски – авторът на „Калуня-каля“ Георги Божинов. И на двамата творческият път започва в гимназията в Лом.
Георги Борисов Марков е роден на 31 януари 1941 г. в Байрактарската махала – днес в състава на с. Василовци. По-късно ще приеме псевдонима Марковски, за да се разграничи фамилно от автора на „Задочни репортажи“ Георги Марков. Получава основното си образование в родното си село. През 1959 г. завършва гимназията в Лом. Именно тук се пробужда интересът му към литературата и започва творческият му път. Тук започва и литературният му път. Още като ученик през 1956 г. публикува първия си разказ „Белич“. Творбата е отпечатана на страниците на ломския вестник „Народна трибуна“. Организира и приятелски литературен кръжец със собствено ръкописно издание, наречено „Ураган“. Още като ученик започва да пише и първия си роман, който остава неиздаден.
През 1967 г. завършва българска филология в Софийския университет. След това работи като журналист и редактор в „Студентска трибуна“, издателство „Народна младеж“, „Работническо дело“, списание „Септември“ и списание „Отечество“, на което става главен редактор.
Първото голямо признание получава през 1978 г. с романа си „Хитър Петър“. Марковски превръща познатия фолклорен хитрец в сложен, трагичен и философски герой. Книгата предизвиква оживени критически дискусии и е превеждана на чужди езици.
През 1980 г. е издадена особено важната му за ломския край книга „Селски календар“. Изградената около дванадесетте месеца на годината творба съхранява спомените за детството, народните обичаи, празниците, легендите и традиционния бит в Ломско.
През 1985 г. излиза от печат една от най-значимите му книги „Разказвачът и Смъртта“ – философски роман за твореца, властта, любовта, смъртта и безсмъртието на словото. Разглеждан е като важен ранен опит в българската постмодерна проза.
Сред останалите му книги са „По желязната стълба“ (1971), „Успоредни светове“ (1975), „Кълна се в лукавия“ (1981), „Достойно ест“ (1986), „Триножник“ (1990), „Христоматия за двама“ (1996) и „Апокриф за Вавилонската кула“ (1998).
Посмъртно излизат „Вътрешен емигрант“ и „Кардиограми“ – дневникът му за първите години след 10 ноември 1989 г.
Член е на Съюза на българските писатели от 1978 г. и двукратен носител на годишната награда на Съюза на българските писатели. През 1978 г. е отличен за романа „Хитър Петър“ и през 1996 г. за сборника с философски фрагменти „Христоматия за двама“.
Творбите на Марковски често разтърсват литературните среди със своя модернизъм, а книгите му пораждат оживени дискусии. Авторът нарушава традиционното повествование, смесва реализъм, философска притча, фантастика, пародия и алегория. Особено показателен е романът „Разказвачът и Смъртта“, който през 1985 г. предизвиква оживен литературен спор, включително остра критика от Тончо Жечев.
Проф. Симеон Янев разглежда Марковски като един от възможните предшественици на българския постмодернизъм. Според него експериментът е определящата характеристика на писателя. Христо Ковачев го определя като европейски писател със световни стремления. В предаване на БНР от 2021 г. литературният критик Митко Новков го нарича забравен новатор.
Възхвалявано и отричано, творчеството на Марковски продължава да привлича интереса на изследователи десетилетия след смъртта му. Проф. Светлана Стойчева-Андерсън през 2021 г. организира научна конференция по повод 80-годишнината от рождението на писателя. Пак през 2021 г. Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, Нов български университет и Институтът за литература при БАН организираха научната конференция „Творческа автономност и власт“, посветена на 80-годишнината на Георги Марковски (1941–1999). През 2024 г. проф. Стойчева заедно с Морис Фадел и ректора на НБУ проф. Пламен Дойнов съставят и издават „Експеримент и памет: Георги Марковски“ с 35 изследвания и текстове. В 474 страници те разглеждат творчеството, литературните експерименти, личността и наследството на Марковски.
В творчеството си Марковски поставя редица дръзки въпроси и предвещава процеси. В дневника си е записал: „Харесва ни или не ни харесва, но българската литература от епохата на тоталитаризма е утробата на бъдещата българска демократична литература.“
Георги Марковски умира на 9 януари 1999 г. Творчеството му оставя значима и трайна следа в българската литература.
До края на дните си остава силно свързан с Лом и родния край.

Галерия