България сред страните с най-силен ръст на парниковите емисии през 2026 г.

България се нарежда сред държавите от Европейския съюз с най-съществено увеличение на емисиите на парникови газове през първото тримесечие на 2026 г. Страната отчита ръст от 4,6% спрямо последното тримесечие на 2025 г., като по този показател изпреварва почти всички останали държави членки. Това показват данните на европейската статистическа служба „Евростат“ за тримесечните емисии на парникови газове, публикувани през ноември.
България е сред трите държави с най-голямо увеличение на емисиите за периода януари–март 2026 г. Пред нея са единствено Естония с ръст от 9,7% и Финландия с 6,4%. „Евростат“ свързва увеличението в тези страни, включително България, с нарастващите емисии от икономическите дейности в строителството и производството и доставката на електроенергия, газ, пара и климатизация.
Новите данни за второто тримесечие очертават различна динамика на европейско равнище. Емисиите на парникови газове в икономиката на ЕС, изчислени след сезонна корекция, достигат 833 млн. тона въглероден диоксидов еквивалент през периода април–юни 2026 г. Това представлява намаление от 0,5% спрямо първото тримесечие, когато отчетеното количество е 837 млн. тона.
Спадът на емисиите съвпада с нарастване на икономическата активност. Брутният вътрешен продукт на ЕС се увеличава с 0,8% на тримесечна база. В годишно изражение обаче картината е по-различна: спрямо второто тримесечие на 2025 г. парниковите емисии нарастват с 1,4%, докато БВП се увеличава с 1,5%.
Намалението през второто тримесечие е резултат преди всичко от по-ниските емисии в сектора на електроенергията, газа, парата и климатизацията, чийто принос към общата промяна е минус 0,44 процентни пункта. Домакинствата допринасят с още минус 0,22 процентни пункта, а транспортът и складирането – с минус 0,01 процентни пункта. Тези понижения са частично компенсирани от увеличението при останалите икономически дейности, предимно услугите, с 0,14 процентни пункта, и преработващата промишленост – с 0,05 процентни пункта.
В общоевропейски план през второто тримесечие емисиите намаляват в 18 държави членки, увеличават се в осем и остават без промяна в една. Най-съществен спад е регистриран в Естония (-15,5%), Латвия (-10,6%) и Финландия (-7,6%). Най-голямо увеличение е отчетено в Малта (+4,8%), Ирландия (+1,0%) и Румъния (+0,8%).
Структурата на емисиите в ЕС също разкрива мащаба на предизвикателството пред европейската климатична политика. През второто тримесечие преработващата промишленост формира 20,9% от общите емисии, домакинствата – 20%, а производството и доставката на електроенергия, газ, пара и климатизация – 16%. Останалите икономически дейности генерират близо 30%.
Данните поставят България в неблагоприятна позиция по отношение на динамиката през първото тримесечие на годината. Същевременно европейските резултати през следващите три месеца показват, че икономическият растеж и намаляването на парниковите емисии могат да се наблюдават едновременно. За България остава съществено значението на структурните промени в енергетиката, строителството и индустрията, от които зависи устойчивостта на прехода към нисковъглеродна икономика.