България пред риск от глоба до 65 млн. евро от ЕС

България пред риск от глоба до 65 млн. евро от ЕС България е изправена пред реален риск от финансова санкция от Европейския съюз заради прекомерния бюджетен дефицит. Ако страната не предприеме достатъчно ефективни мерки за ограничаване на разходите, потенциалната глоба може да достигне 60–65 млн. евро на всеки шест месеца.
За това предупреждава икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев в седмичния си анализ, цитиран от ФОКУС.
Според него последните оценки на Европейската комисия показват, че предвидените в бюджетната политика мерки не са достатъчни за трайно овладяване на дефицита.
Брюксел прогнозира дефицит от 5% през 2026 г.
Есенната икономическа прогноза на Европейската комисия очертава сериозни предизвикателства пред българските публични финанси.
Според оценките на Брюксел бюджетният дефицит ще достигне 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2026 г.
Очаква се временно подобрение през 2027 г., когато дефицитът ще намалее до 4%.
През 2028 г. обаче прогнозата предвижда ново увеличение до 4,8% от БВП.
И трите стойности остават над европейския референтен праг от 3%.
Ганев подчертава, че прогнозата е изготвена с информация до 3 ноември 2026 г. Това означава, че Европейската комисия вече е взела предвид представения бюджетен план, предложенията за данъчни промени и последната кореспонденция с българското правителство.
В оценката са включени и мерките за по-високи приходи от ДДС и акцизи, промените в осигурителните прагове и планираното еднократно облагане на свръхпечалбите в определени сектори.
Въпреки това Комисията не очаква устойчиво намаляване на бюджетния дефицит.

Разходите растат повече от два пъти над допустимия темп
Един от най-сериозните проблеми е свързан с нарастването на държавните разходи.
В писмо от 26 октомври Европейската комисия изчислява, че нетните бюджетни разходи на България ще се увеличат с 10,1% през 2026 г.
Препоръчителният максимален темп на растеж обаче е 4,2%.
Така прогнозираното увеличение е повече от два пъти над договорения годишен лимит.
Според Петър Ганев това отклонение е особено важно, тъй като европейските правила следят не само крайния размер на бюджетния дефицит, но и дали държавата спазва определената траектория на нетните разходи.
Дори ако през 2027 г. темпът на разходите се забави, натрупаното отклонение от предходната година няма автоматично да изчезне.

България вече е в процедура при прекомерен дефицит
На 10 юли 2026 г. Съветът на ЕС официално откри процедура при прекомерен дефицит срещу България.
Това означава, че страната трябва да изпълни конкретни препоръки за ограничаване на бюджетния дисбаланс.
В рамките на процедурата София трябваше да представи мерки за корекция на дефицита до 15 октомври.
Последвалата размяна на писма между Европейската комисия и българските власти показва, че остават съществени разминавания относно темпа на бюджетните разходи.
В отговора си от 2 ноември правителството обяснява част от проблемите с наследени разходни ангажименти, късното приемане на бюджета и необходимостта от ускорено изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост.
Според Ганев обаче тези обстоятелства не отменят задължението за спазване на европейските фискални правила.

Глобата може да достигне 65 млн. евро на всеки шест месеца
Ако европейските институции установят, че България не е предприела ефективни действия, процедурата може да премине към следващ етап.
Тогава страната може да получи допълнителни задължителни предписания, а при продължаващо неизпълнение да бъдат наложени и финансови санкции.
По действащия европейски механизъм размерът на глобата може да достигне 0,05% от БВП за всеки шестмесечен период.
При икономика с размер приблизително 130 млрд. евро това означава потенциална санкция от около 65 млн. евро.
Особено важно е, че подобна глоба може да се повтаря на всеки шест месеца, докато съответната държава не предприеме необходимите действия.
Това обаче не означава, че България вече е глобена. Финансова санкция може да бъде наложена едва след съответните решения в рамките на европейската процедура.
Разгледай карти

Защо според Ганев правителствените мерки не са достатъчни?
Икономистът критикува липсата на нов пакет от действия за трайно намаляване на бюджетните разходи.
Според него през последния месец не са представени убедителни допълнителни мерки, които да отговорят на предупрежденията от Брюксел.
Ганев посочва и отстъпление от определени намерения за реформи в социалната сфера, включително по отношение на личните асистенти.
В същото време, според анализа му, продължава политическият натиск за увеличаване на публичните разходи.
Той предупреждава, че разчитането предимно на допълнителни приходи, вместо на по-устойчив контрол върху харченето, може да се окаже недостатъчно.

Какво следва за Бюджет 2027?
Според Петър Ганев България може да бъде принудена да възобнови бюджетните дебати още в началото на 2027 г.
Ако Европейската комисия и Съветът на ЕС преценят, че предприетите действия не са достатъчни, правителството може да се изправи пред необходимостта да предложи нови ограничения на разходите.
Това би поставило допълнителен натиск върху изпълнението на бюджета и върху политическите решения за финансиране на публичните системи.
Икономистът припомня, че европейските институции исторически са проявявали предпазливост при налагането на финансови санкции.
Тази практика обаче не е гаранция, че България ще избегне последствия при продължаващо неизпълнение на препоръките.
Основното предупреждение в анализа е, че отлагането на бюджетните мерки може да има конкретна финансова цена за държавата.
Засега санкция няма, но рискът от следващи действия по процедурата при прекомерен дефицит остава, докато България не убеди европейските институции, че изпълнява необходимите фискални ангажименти.
21.11.2026, 16:26 часа
116 0
Остави коментар
Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
capctha