Православната църква чества днес Успението на Пресветата Божия Майка - Голяма Богородица. Празникът се чества и от православни, и от католици. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим.
Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й.
Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни". В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба".
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица след тържествената литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.
На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пилешка каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.
Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари. На този ден празнуват всички, които носят името Мария и неговите производни.
В представите си за Божията Майка българинът е запазил почитание към нейната непорочност, справедливост и вълшебна сила. Затова Богородица има много превъплъщения. Тя е девицата, зачената от босилекова китка и щастлива родилка, пред която цялата природа се e поклонила, за да мине с младенеца в ръце. Тя е благодетелката на булки и родилки, които благославя за здраве и многодетство и жена, която дава милостиня на сиромашките невести и вдовици; утешава страдащите, напътства нещастните и безпътни люде. Божията Майка е и магьосницата, проклела кукувицата, че не спира да кука, трепетликата - винаги да трепери, магарето - че рови в свещената ясла, елата и бръшляна - затова, че не й правели път да мине.
В миналото традиция било в нощта срещу Голяма Богородица хората да преспиват на свято място, да си пожелават нещо хубаво, което с благословията на Богородица, се надявали да се сбъдне.
Рано сутринта носели в църквата всички плодове, които е родила земята, за да бъдат опяти, прекадени и осветени от свещеника за здраве и благополучие на семейството.
В някои селища правели гумно в градината, с кръгла форма - сакрален знак срещу дявола и всички черни сили. В центъра му слагали колона, на която връзвали най-хубавия кон. Донасяли няколко снопа младо жито от нивата, което e извършал стопанинът на къщата, докато неговата жена хвърляла вода от менче, украсено с цветя и червена кърпа. Накрая жените събирали новото жито и от него приготвяли обредни хлябове за празника.
Отколешна е традицията краят на Богородичния пост да се отбелязва с празнична семейна трапеза или общоселски събор. Всяка къща коли курбан агне, който нарича на Божията Майка. Кожата и двете плешки на закланото животно се остават в църквата и от тях се приготвя обредната храна за събора.
На празничната трапезата стопанките нареждат задължително ритуални погачи, мед и жито. Слагат още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле, различни плодове. Раздава богородична пита и предварително осветени в църквата плодове, за здраве и късмет на цялото семейство.