Огнян Пищиков, като Баце, с нов саркастичен шамар за Лудия: Вижда ми се тъпо да бастисаш хиляда чинари и липи и да насееш у всяка ливада японски вишни

Нов саркастичен шамар получи онзи ден Лудия, видя репортер на агенция BulNews.
Бившият депутат от последното Велико народно събрание, Почетен гражданин на Враца и автор на книжките „Речнико на Баце“ - Огнян Пищиков, публикува във своя профил във фейсбук нов сатиричен разказ за виртуален разговор с Данте Алигиери /за него питайте Гугъл/. В него литературният герой Баце води задълбочен разговор с италианеца за проблемите във Враца и Флоренция.
Според вещи анализатори това е поредният тежък удар по репутацията на Лудия, който вече вбесява десетки хиляди със своите малоумни решения и вероятно до края на годината ще бъде изгонен със сопи от столицата на Трибалите. Да не се бърка с Фестивалната столица на България! Първото е исторически факт, а второто съществува само в болния мозък на един корупционер.
Приятно четена на забавното четиво на Огнян Пищиков. Всяко съвпадение с действителни лица и събития не е случайно.

„Ей! Големи ядове брах заради тия нерегламентирани разговори с Данте.
Кой разбрал разбрал! Един са смел, друг плакал, а „Бузнюз“ барабар с мъжете.
Де що има „праскалец“ се изказа неподготвен по въпроса. Ама като не познават Баце, така е: един вика Данте не може да говори, защото е умрял, друг вика – кой си ти да говориш с Данте, трети ми вика музовир без да знае как се пише думата, та маани значението, още първио коментатор реши, че Врачанскио е просташки, понеже я съм простак. Значи, да си призная има някаква връзка, но не е тая, а и дето се вика има „Гугъл“, па си направи справка с кого си имаш работа. Ако не – обади се на Пенчо(така един приятел вика на ИИ)и той набързо ще ти разкаже – кой кой е и за какво са бори.
Най-много възмутени защитници има заради общинската „дръвена“ политика и грандиозните японски залесителни мероприятия. За проведените 140 фестивали за една година да не говорим. Само прайд не сме правили досега, ма па работата ша стане много ачик.
Аз тези хора, дето се възмущават, ги разбирам добре. Те живеят някъде другаде извън нашио град или само във Фейсбук и си нямат представа за каква халтура става дума. И главно – кризисен пиар.
Дето са вика: след Врачанскио панаир – нищо ново!
А за капак на всичко се обади и .......Мелони. Да, да тази същата Джорджа дето води италиянската република към бъдещето. Аз я знам, че си пада по българи, защото редовно са лумбуросва с един приятел – врачанин: звъни му по нощите, фамилиарничи с него и прочие, ама ча па геронтофилски забежки не съм очаквал от нея. 
„Сеньор Бачи – вика! Разбрах че скиторите из Италия, водите нерегламентирани разговори с умрели и дирите под вола теле, ама можеше и на мен да ми се обадите. Имаме общи приятели, нали? Общи виждания за света, нали? Общо европейско бъдеще, нали? Обща валута?
Викам й: Бех за малко и погрешка. За толкова пари – толкова!
А тя каканиже като неко киликандзер: Намерили сте някакви кусури на Флоренция. Режели дърветата. Нямало никакви цветя. На всеки ъгъл – фестивал. Вие да не работите за службите?
А,а,а – викам. Не, нарочили са ме! Ама някакси лошо впечатление прави, че я наричате Флоренция, а пък флора – йок! Даже в градините на „Ботоли“ нямаше поне един трендафил.
Сеньор Бачи – разгорещи се и без това разпалената Джорджа. Вие се правите на интелигентен, говорите си с Данте на диалект, въртите думите като чекрък, а не разбирате от прости алегории. Казва се Флоренция, защото е процъфтяваща, а не защото сме задръстили улиците и парковете с цветя. Капише? А не видяхте ли цъфтящата Тоскана? Не видяхте ли милоните декари храстовидна растителност, готова да залее парковете на Европа и света?
Видях - викам. И аз имам очи за хубавото. Меравиозо! Направо ми прострехте акъло на слънце!  Ама за какво Ви е толкова нещо и къде ще го слагате?
Абе сеньоре! – втвърди тона премиершата. Вие какво искате? Да не се реже и сече или да не се засажда? Вие антиевропеец ли сте или антипрогресист?
Ами и аз не знам, но ми се вижда тъпо да бастисаш хиляда чинари и липи и да насееш у всяка ливада японски вишни, които след една година ще изсъхнат, защото толкова им е животът, ако не ги поливаш и после ще трябва пак да садиш ялови вишни. Нещо ми намирисва на хайдуклук.
Дойдохме ли си на думата? – пита ме Мелони. Добре сте преброили очекутените дървета, ама броихте ли новонасадените. Не сте и няма как да ги преброите. Садят, не поливат, вадят, пак садят и така не можете да му хванете края.
Това е новата европейска политика. В страните от съюза вече не се краде, а се усвоява и то креативно и иновативно. Отмина времето на крадливото строителство, мафиотската борба за буклука и прочие общински политики. Сега чистим до отказ, режем, требим и садим. Зелените политики са настоящето и бъдещето на европейското присвояване, сиреч усвояване на средства. Можеш ли да преоброиш, колко пъти са метени улиците, колко пъти са мити и колко пъти е изхвърлян буклука. Ами колко е садено, поливано, изваждано и пак засаждано. Фирмите за чистота са най-добрите перални на света. Общинските предприятия по всичкоправене, дето Вие им викате БКС(Благоустройство и комунално стопанство) са върхът на общинските финансови пирамиди. През тях минава всичко: от финансиране на нерегламентирани дейности, до издръжка на футболни, баскетболни, волейболни и прочие отбори. Не сте се разровили – не сте открили колко футболисти се водят на работа в тези фирми. Така под формата на всеобща мечта се вършат финансови чудеса. Затова от време на време ги обединяват, закриват, ликвидират, откриват и преоткриват за да мине лисичата опашка. И ако искате да знаете разходите за засаждане на една японска вишна при нас в Италияе двадесет цента, а после изкупните, продажни и препродажни цени растат от 10 евро до 100 евро. Голям пазар – голямо нещо! Японската вишна е върхът на европейската икономическа политика. Тръгни по парите и ще видиш докъде ще стигнеш!
Това ли и иновативното и креативното, бе другарко Мелони? – почти изкрещявам аз  Казвайте ги тези работи по-рано, иначе ние се оказахме спирачките на световната икономика! Оттук нататък няма да гъкна срещу прогреса и ще онемея като като Данте. Пък и какви поети сме ние, та се обаждаме?

П.П. За тези, които ще кажат, че не мога да си говоря с премиершата бързам да кажа, че съм си говорил с 4- 5 министър председатели, повечето вече умрели: с едни съм дремал заедно в НС, с други съм се снимал, а с трети даже съм пил ракия. И с президенти съм си говорил, ама преди да станат министър-председатели.“

Галерия

Факсимиле от публикацията на Баце