Първа жертва! Топ красавица напусна екипа на Калин Каменов след брутални разкрития за предполагаема връзка с кмета на Враца

Медийните публикации за предполагаемите любовници на кмета на Враца взеха първа жертва, видя агенция BulNews.
През последния месец се появиха твърдения за сексуалните подвизи на Калин Каменов. В интернет бяха публикувани поне 6 снимки на жени, които имали взимане-даване с плейбоя на Северозапада. В столичен сайт кметът на Враца дори беше определен като „Калин Пищова“, което се превърна в хит сред обществеността във Враца.
Една от дамите, които бяха посочени с името ѝ и нейни снимки, беше секретарката на Калин Каменов-Теодора Цветкова. Младата дама е един от най-талантливите графични дизайнери в града под Околчица и започването на работа в общината изненада приятелите ѝ.
Красивата специалистка има доста успешни поръчки в цялата страна и е популярна с модерната си визия при създаването на кампании в социалните мрежи. Точно затова някак не се връзваше фактът да отиде на заплата в администрацията, тъй като тя има доста печеливш собствен бизнес.
Каквато и да е била причината да стане секретарка на Калин Каменов, това вече е в миналото. За вещите анализатори остава да следят текучеството в общината сред кокетните служителки, които също бяха посочени в интернет като неприлично близки до кмета. Как ще постъпят Петра, Наталия, Деси и останалите палави тупалки-предстои да разберем.
Публикуваме прощалните думи на Теодора Цветкова от нейния профил във фейсбук без редакторска намеса. Време е заедно да поплачем за тази внезапна раздяла с патрона.

„Дълго мислих дали изобщо да напиша тези редове.
Днес искам лично да кажа, че напускам позицията си като технически сътрудник на кмета на Община Враца.
Когато приех тази работа, знаех какво предстои. Още тогава отказвах няколко пъти, защото бях сигурна какви ще бъдат първите "новини" – че съм назначена заради лични отношения, че съм там за облаги и какво ли още не.
В крайна сметка приех, защото вярвах, че когато човек работи честно, истината ще бъде достатъчна.
Оказах се неподготвена за друго.
Не за натоварването. А за постоянния натиск върху личния ми живот.
За усещането, че всяка твоя дума, всяка среща, всяко излизане може да бъде снимано, изопачено и превърнато в поредната "сензация". За тревожността дали някой отново няма да измисли поредната история. За това, че не страдаш само ти, а и хората, които обичаш.
Няма работа, няма професия и няма кауза, която да си заслужава цената да загубиш спокойствието си.
Харесвам работата си в Община Враца. Харесвам екипа, с който работя. Но не мога да приема вечер да се прибирам и да обяснявам на родителите си, че написаното в поредния анонимен сайт няма нищо общо с истината. 
Фалшивите публикации не превръщат една измислица в истина, независимо колко пъти бъдат повторени.
Най-страшното е, че дори хората да си казват: "Не вярвам.", някъде в съзнанието остава онова "Ами ако...". Именно така работят манипулацията и добре организираната дезинформация.
Няма да позволя животът ми да продължава да бъде градивен материал за подобни кампании. Знам, че хората, които стоят зад подобни публикации, вероятно не влагат нищо лично. За едни това е бизнес. За други – средство да постигнат собствените си цели. Но аз не искам да бъда част от тази мръсотия.
Преди да започна работа в Община Враца виждах как градът постепенно се променя. Никога не се бях замисляла колко труд, колко хора и колко ежедневни усилия стоят зад всяка една промяна.
Видях колко работа стои зад всяко решение, което хората виждат като краен резултат. Планини от документация, процедури, съгласувания, срокове, срещи и безброй детайли, които остават невидими за обществото.
Видях и колко трудно се намират специалисти. Хората често питат защо не се случва всичко по-бързо. Истината е, че добри инженери, архитекти и експерти трудно се задържат в общинската администрация, когато частният сектор предлага многократно по-високо заплащане. А без хора няма как да се случват и проектите.
За съжаление хората, които ежедневно работят за развитието на града, често са подложени на непрестанен натиск – от политически опоненти, икономически интереси, медийни атаки и понякога дори от собственото общество, което вижда единствено крайния резултат, но не и пътя дотам.
Не очаквам всички да са съгласни с работата на администрацията. Критиката е необходима. Но ми се иска повече хора да знаят колко труд стои зад всяко решение. Защото е честно критиката да бъде отправяна към реалността, а не към представите, които често се изграждат в социалните мрежи.
Не казвам, че всичко е идеално. Никъде не е. Но вече знам колко лесно е да критикуваш отвън и колко трудно е да носиш отговорност отвътре.
През целия си живот съм се опитвала да помагам на хората, когато съм можела. Без да питам кой за кого е гласувал, на чия страна е или какво ще получа в замяна. Правила съм го и за хора, които днес не се колебаят да публикуват лъжи по мой адрес. Не съжалявам за това. Защото чуждото поведение не може да бъде оправдание да изгубиш собствените си принципи.
Благодаря на Калин Каменов за доверието, което ми даде, за възможността да видя отвътре как се управлява един град и за уроците, които ще останат с мен много след тази страница от живота ми.
Не изпитвам омраза към никого.
Избирам единствено да сложа граница.
На 25 години съм. Имам още много път пред себе си. Искам да го извървя спокойно, без да живея с усещането, че трябва непрекъснато да се защитавам от нечии измислици.
Благодаря на хората, с които имах честта да работя. Благодаря и на всички, които ме познават достатъчно добре, за да знаят коя съм извън написаното в анонимните сайтове.
На останалите мога да пожелая само едно – преди да повярвате на поредното гръмко заглавие, помислете колко лесно днес се създава една лъжа и колко трудно след това се живее с нея.
Пожелавам успех на екипа на Община Враца. Искрено вярвам, че градът ни заслужава повече разговори за бъдещето и по-малко войни, водени с фалшиви новини.“