Пурко пее и танцува! Невиждан разпад в ГЕРБ-Враца, 50 души напускат накуп партията на Бойко Борисов

Над 50 човека днес обявиха, че напускат ГЕРБ във Враца, видя репортер на агенция BulNews.
Новината съобщи преди минути във фейсбук лидерът на МГЕРБ Влади Димитров.
По-рано днес същото обяви и бившият областен управител на ГЕРБ Николай Николов.
Лавината от оставки започна вчера, когато най-разпознаваемото лице на партията в Северозапада Мартин Харизанов сензационно обяви, че се разделя с политическото семейство на Бойко Борисов.
И докато този разпад помита структурата на ГЕРБ във Враца, кметът Калин Каменов пее и танцува на панаира.
Публикуваме обръщението на председателя на МГЕРБ Влади Димитров без редакторска намеса.

Уважаеми членове на МГЕРБ, симпатизанти и приятели,
Обръщам се към вас като председател на Младежи ГЕРБ- Враца, за да ви съобщя едно трудно, но добре обмислено решение. Над 50 активни членове напускаме структурата на МГЕРБ- Враца.
Причините са натрупвани с години. Вътрешните противоборства, опитите да бъде омаловажен трудът ни и все по-ясното усещане, че активността на младите във Враца се възприема като проблем, а не като сила за партията, направиха оставането ни все по-трудно защитимо пред самите нас.
Последва и обвинението от новото общинско ръководство, че МГЕРБ- Враца е била прекалено активна, иззела е инициативата и по този начин е засенчила Жени ГЕРБ и Старейшини ГЕРБ.
Признавам, че подобен упрек трудно се приема сериозно. През годините младежката ни енергия беше добре дошла, когато трябваше да поднасяме венци, да разпъваме шатри, да раздаваме материали, да организираме събития и да сме на терен във всяка кампания. Явно сме имали достатъчно енергия, за да ни остане време и за собствени инициативи, благотворителни каузи, работа с деца и възрастни хора, спортни и екологични кампании и помощ за хора в трудни моменти.
Очаквахме активността ни да бъде пример. Оказа се проблем.
Още повече че зад МГЕРБ- Враца стоят образовани и реализирани млади хора. Сред нас има юристи, икономисти, журналисти, архитекти, учители, фармацевти, медици и представители на редица други професии. Хора със собствена кариера, знания и позиция, които години наред доброволно отделяха от времето си за каузи в област Враца.
Трудно е да говориш за развитие на младите и едновременно с това да им показваш, че инициативността им трябва да има удобни граници. Трудно е и да обясниш защо Академия „Нови умове“ вече беше представена на различни места в страната, докато Враца остана встрани, въпреки че тук беше изградена една от най-активните младежки структури.
В тази ситуация решението на нашия лидер Мартин Харизанов има особено значение за всички нас. Познавам пътя му, защото голяма част от него извървяхме заедно. Именно Мартин Харизанов даде на много от нас възможността да се развиваме, да поемаме отговорност, да бъдем видими със собствената си работа и да имаме мнение.
Затова държа да бъде известно и нещо друго. След като взе своето решение, Мартин Харизанов лично разговаря с мен и с младежите и настоя да останем в ГЕРБ, да запазим структурата и да продължим започнатото. Не ни призова да го последваме. Напротив, опита се да ни убеди да останем.
Ние решихме друго.
И точно това според мен показва какво е успял да изгради през тези години. Около него няма хора, които чакат някой да им каже накъде да тръгнат, а хора, способни сами да вземат решение и да носят отговорност за него.
Повече не можем да приемаме активността ни да бъде превръщана във вина, инициативността в неудобство, а хора с образование, професии и идеи да бъдат търсени, когато има работа за вършене, и държани настрани, когато трябва да бъдат чути.
Затова днес си тръгваме.
С уважение към годините, които сме дали на МГЕРБ, към хората, с които сме работили, и към всичко смислено, което сме постигнали заедно.
Мартин Харизанов ни показа какво означава за нас лидерството. Да създаваш хора, които не зависят от теб. Да им дадеш знания и увереност, а след това да уважаваш правото им сами да изберат пътя си.
Това е и отговорността, която поемам днес като председател на МГЕРБ- Враца. Няма да убеждавам тези млади хора да приемат по-малко, отколкото заслужават, нито да мълчат, когато трудът им се обезценява. Ще застана до тях така, както през всички тези години те стояха един до друг.
Напускаме една политическа структура, но запазваме най-ценното, което създадохме в нея: хората, доверието помежду ни и способността да работим заедно.
Това е моментът, в който разбираме, че всичко научено дотук вече трябва да превърнем в нещо свое.
Продължаваме заедно.