Селската вечеринка „Под прикритие" 6 – повръщане от отвращение

В българското публично пространство има три вечни, непоклатими константи: асфалтът, който се топи през юли; обещанията за реформи, които се изпаряват през октомври; и феноменалната способност на родния телевизионен елит да превърне златото в соев гранулат, при това срещу солиден държавен бюджет.
Ако има нещо по-мъчително от това да гледаш как нашенски сценаристи сглобяват криминална драма, то е да наблюдаваш как се опитват да съживят легенда, която в оригиналния си вид беше истинско събитие. Новият сезон на „Под прикритие“ трагичинят номер 6 не е просто разочарование — той е онзи странен гастрономически феномен от кварталните витрини: „продукт с вкус на сирене“, „кренвирш със следи от месо“ и „вино с аромат на спирт и боя за яйца“. Опаковката е лъскава, патетиката е праймтайм, но вътре — сухо мляко, пушек от машина и палмово масло.
Магърдич Халваджиян, който с лекотата на венециански дож усвоява бюджети, очевидно страда от тежка селективна амнезия. Защо му е на един продуцент да си губи времето с гледане на старите сезони на сериала, с чиято слава се кани да търгува? Това са дребнавости за педанти. Защо ти е логика и приемственост, когато имаш дрон, пушеци и актьори, които гледат сърдито в обектива, сякаш току-що са разбрали сметката си за парно?
Сценарният конструкт обаче рухва с оглушителен трясък именно там, където би трябвало да е свещеният граал на цялата митология — генезисът на Иво Андонов.
В оригиналния канон — онзи, в който авторите все пак помнеха какво са заснели миналата седмица — Андонов беше класически уличен хищник. В пети сезон Куката с мрачен реализъм припомняше наркоманските им години, а всеки истински фен пази в паметта си фундаменталната сцена, в която Джаро прави Иво „специален“. Тогава босът лично му заяви, че му е „форматирал“ досието — изтрил е уличната кал, криминалните регистрации и висящите производства, за да го превърне в свое безмилостно острие. За да форматираш нещо обаче, драги автори, първо трябва да има какво да триеш!
В съшитата с бели конци паралелна реалност на новия сезон се оказва, че такова досие никога не е съществувало. Иво изведнъж се пръква чист като момина сълза: кротко момче, дете на лекари, отличник с кристално минало, който явно в един слънчев следобед просто е решил да прибере цигулката и да поеме наркокартела на републиката. По тази логика в следващия епизод сигурно ще разберем, че и Джаро всъщност е бил доцент по византийска филология, попаднал в ъндърграунда поради техническа грешка в деловодството на БАН.
Сценаристите не просто са „форматирали“ миналото на героя — те са форматирали собствения си разсъдък.
И точно затова днес истинските фенове не просто критикуваме, а буквално повръщаме от отвращение. Този гняв не е само заради поредното безпардонно източване на милиони от телевизионния бюджет. Това е открит бунт срещу наглата гавра с хората, които с години безрезервна вярност, безсънни нощи и неподправен ентусиазъм превърнаха „Под прикритие“ в национален феномен. Култовия статут не го създадоха костюмираните продуценти с панделки, а ние — публиката, която повярва в онзи свят.
Именно от лоялност към оригинала, днес наш дълг е да развенчаем тази бутафория. Длъжни сме да я затрием с презрение и подигравки, преди самодоволният кич на Маги окончателно да превърне една класика в селска вечеринка с евтини фойерверки.

Веселин Стаменов
………..
Втора серия на „Под прикритие“ е още по-трагично бездарна от първа серия. Сценарий – ужасно бездарие, диалог – потрес, актьорска игра – тотална халтура. Магърдич обаче е доволен.
Дърварски вкарана „реклама“ след хазарт с „осмиците“, който играят ченгетата, сега пък рушвета към ченгетата е … протеин, а бандитите не шмъркат кока, а … пробиотик. Такъв бездарно некадърен сценарий не може да напише и осмокласник, а режисурата е направо мамата си ебало, мамник.

Веселина Томова