Празникът отразява явяването на Иисус Христос в небесната слава пред учениците му Петър, Йоан и Яков. Събитието се случва на планина Тавор, в областта Галилея. Там Иисус се преобразява пред своите ученици. Църковното предание разказва, че около Иисус взима със себе си Петър, Йоан и Яков, за да се помоли на планината. Докато Спасителя се моли, учениците забелязват, че видът на лицето Му се изменява, а дрехата му става бяла и бляскава. 
Според народните вярвания, ако човек си пожелае нещо и се моли искрено, Бог ще чуе молитвата му. 
В този ден съществува забрана да не се къса и яде грозде. Старите българи са смятали, че то не е покръстено. Лозарите на този ден са ставали рано и са отивали на лозето, за да покръстят първия гроздак. Традицията повелява след това да се отиде в църквата гроздето да бъде благословено за богата реколта. Освен обреден хляб, вино и грозде, в църквата се носи за освещаване и всякакъв плод от градината – ябълки, круши и други. В църквите и манастирите с името „Преображение Господне“ се организира обща празнична трапеза. Пчеларите пък прекадяват кошерите с надежда за повече и по-сладък мед.