В Библията не присъстват нито писаните яйца, нито по-малко известния по нашите земи великденски заек. Какви са езическите традиции, които постепенно са се сраснали с християнския празник, научаваме от DiscoveryNews.
Еостра е била тевтонска богиня на пролетта и плодородието и празненствата й са чествани в навечерието на пролетното равноденствие. Неин символ е бил заекът, животно, известно с плодородието си. Беда Достопочтени, първият историк на Англия, пише, че английското название на празника – Easter – идва от името на тази богиня.
Първата документирана легенда за Великденския заек е от 16-и век. През 1680 г. за първи път е публикувана история за заек, който снася яйца и ги крие в градините. Скоро в англосаксонския свят се установява традиция да се правят гнезда, където заекът да снесе яйца. Постепенно гнездата са заменени с декорирани кошници, а шарените яйца – с бонбони, лакомства и дребни подаръци.
За първи път започват да правят фигурки на великденски зайци от захар и шоколад през 18-и век в Германия.
При нас Великденският заек е популярен отскоро, но боядисването на яйца е традиция от незапомнени времена. Яйцето също е древен символ на плодородието. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани още в предхристиянски времена от римляни, гали, перси и китайци. Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицетворява гробницата на Исус и отместения камък, а различни легенди разказват откъде произлиза червеният цвят, символизиращ кръвта на Христос.
Също както Дядо Коледа буди любопитството у хората, провокирайки ги да търсят отговори на какви ли не въпроси, свързани с него, и Великденският заек не остава по-назад. Така започнало и „разследването“ на тема, къде живее дългоухият приятел.
Според някои легенди неговото местоположение е неразгадана тайна. Знае се само, че заекът обитава уютна хралупа дълбоко под земята, където никой не може да го открие. Там той съхранява запасите си от шарени яйца, шоколадови бонбони и други лакомства.
Според други Великденският заек живее някъде в района на Великденския остров, а до дома му имало тайна пътека, която криволичела между каменните статуи - моаи. Дългоушкото избрал именно това място, тъй като се чувствал сигурен и защитен от тях и така бил спокоен, че ще опази „богатството“, което трупал през годината.