Подобни новини
В края на август просторът между Монтана и Бойчиновци е замрежен от полетите на птици и самолети. На летището край село Ерден се провежда Осмото европейско първенство по парашутизъм и Петото европейско първенство по парашутизъм за юноши.
В базата "Ава летателен център" обстановката е почти като на фронта. Групи парашутисти крачат към ручащите наблизо "Ан", от разпънатите шатри гърмят команди за излитане.
Над множеството се носят устремени към площадката с целта парашутисти, други - вече приземилите се, сгъват куполите си. В цялата тази на пръв поглед нажежена суматоха обаче царят строг ред и дисциплина. И всички - от най-младите съзтезатели до авторитетните съдии, чинно правят път и поздравяват неколцина мъже и жени с достолепни осанки. Те не са политици или спонсори на голямото съзтезание, а част от ветераните на въздушните спортове. Асове със световна слава, които с хилядите си скокове, със смелостта и постиженията си отдавна са станали легенди не само в авиосредите и спорта, но и извън тях.
Сред големите звезди на европейските парашутисти, събрали се край Монтана, е и българинът Георги Обретенов. 70-годишният мъж е жива история и гордост на въздушните спортове. Той е носител на 8 световни рекорда по парашутизъм, 6 от които са абсолютни. Зад гърба си, още непревит от годините, асът - известен с прякора си Обрешката, има 4400 скока с парашут и 4500 летателни часа като пилот. Подготвил е стотици парашутисти и пилоти.
„За пръв път се качих на самолет през 1960 г. Бях ученик в Механотехникума в Михайловград (днес Монтана). Тогава в цялата държава имаше мрежа от аероклубове, опитни пилоти и парашутисти ходеха по училищата, разказваха на децата за авиацията, привличаха и подготвяха млади хора“, спомня си ветеранът.
Първата среща с небето така пленила 15-годишното момче, че то избрало въздушния спорт за своя съдба. Скокът с парашут според него е велико преживяване - човек се чувства свободен и лек като птица, носи се сам в небето и вижда земята с цялата й незасенчена от дреболии красота.
С упорити тренировки Георги се наредил сред най-добрите състезатели по скок в цел и въздушна акробатика, а след няколко години влязъл и в националния отбор. Преди да подгониш успехите обаче, е много важно да си овладял всички елементи на подготовката, да си сигурен в екипировката и уменията си, за да мислиш единствено за скока. "Най-големият успех в парашутизма е да се приземиш без премеждия и контузии!", уточнява асът. Според специалисти той е единственият български парашутист, който има 4000 безаварийни скока, без да отваря запасния парашут. Всеки друг е преживявал в небето повече или по-малко трудни ситуации.
Тежки и паметни скокове обаче не липсват и на Обретенов. На Балкански шампионат в Казанлък до финала стигат с равни резултати той и турски състезател. Журито разпорежда да скачат до елиминация на единия. По онова време Турция е член на НАТО и "враг" на социалистическа България.
И докато Обрешката се подготвя за скок, полковник от армията му казва с леден тон: "Как мислиш, Обретенов, може ли в Казанлък да звучи турски химн?" "Обля ме студена пот, стегнах се и тръгнах към самолета като на война!", спомня си ветеранът. Три пъти скачали турският спортист и българинът и улучвали безпогрешно целта, докато на четвъртия път нервите на комшията не издържали и Обрешката грабнал титлата.
Дълбок спомен в паметта на аса е оставил и Деветият фестивал на младежта и студентите в София през 1968 г. Тогава с още четирима парашутисти той скочил над стадион "Васил Левски", където се откривала срещата на 20 000 делегати от 138 страни.
Петимата с разноцветни парашути трябвало да кацнат в центъра на игрището, метеоролози изчислили всичко до секунда и сантиметър. Точно над стадиона обаче полъхът от дишането на десетките хиляди хора люшнал парашутите встрани. "С много мъка овладях ситуацията и кацнах с колегите в центъра!", спомня си Обретенов.
С уважение и възхита млади и стари парашутисти обграждат на летището край Ерден и треньорката на юношеския отбор на Русия Александра Швачко. Русокосата дама е носителка на шест световни титли по парашутизъм.
Първата от тях през 1980 г. е завоювала на летището край Казанлък. "Животът ми се оказа завинаги свързан с парашутизма и България!", споделя Швачко. Тя също за пръв път скочила в небето като ученичка. "Моите съученици от Луганск бяха в авиоклуба и аз исках да се запиша, но мама не даваше. Един ден тя замина и аз поисках разрешение от баща ми. "Отивай! Не се притеснявай!", разрешил родителят.
Бащата на Александра участвал във Втората световна война, немците го пленили и изпратили в лагер в Гърция, но той избягал и се включил в партизански отряд в България. Там въобще не разбрали как руснакът се е добрал до тях и му дали прозвището Миша Парашутиста.
Миша оцелял във войната и се върнал в родината си. Когато пристигнала за пръв път в България, Александра Швачко видяла часовника на баща си в Музея на революционното движение. В биографията си Швачко има 10 000 парашутни скока. Гордее се, че се подготвяла и печелила титли под ръководството на легендарния въздушен ас Александър Покришкин.
Във Втората световна война той е извършил над 600 полета, участвал в 156 въздушни боя и свалил 56 нацистки самолета. "Перестройката разби системата на въздушните спортове в Русия и сега се опитваме да я изградим отново. Радостно е, че държавата вече ни подава ръка. Защото много млади хора имат интерес към летенето и парашутизма, а това възпитава у тях много положителни качества! Повечето от тях са деца от малки градове и села, а не рожби на олигарси и политици", разказва Швачко.
Промените са съсипали тежко в края на миналия век и българските авиоспортове. От над 20 преди днес аероклубовете у нас се броят на пръстите на едната ръка, а България е записала в историята над 60 световни шампиони по парашутизъм, споделя с болка и Георги Обретенов.
"Държавата трябва да помогне за възстановяването на въздушните спортове у нас. Те изграждат у младите хора дисциплина, смелост, отговорност и упоритост. А тези качества са необходими не само на шампиони и въздушни асове, но и на всеки в живота!", заявява зам.-председателят на Българския национален аероклуб Ангел Стаменов.
