Сексуалното пристрастяване е новата голяма опасност

Сексуалното пристрастяване може да бъде мит, реалност или пореден опит за печелене на внимание от някои учени. Тази година стана ясно, че първо беше мит, след това се превърна в реална заплаха, но се появиха учени, които доказват, че всичко е илюзия и хората могат да гледат спокойно порно, без да се притесняват от усложнения.
За съжаление историята приключва с поредното потвърждаване и реални доказателства. Учени от Кеймбридж са описали пристрастяването към порното в журнала по психологически изследвания и заявяват, че тайната на похотливците се крие в мозъка. Изследването било разделено на две групи: здрави и пристрастени хора. Всеки респондент трябвало да гледа под скенер снимки със сексуално съдържание за определен период от време. В началото на опита всички показвали мозъчна активност в онази част, която е отговорна за получаването на награди, емоционалните висоти и още много други.
След определен период от време, респондентите установили, че гледат едни и същи снимки, пристрастените започнали да губят интерес и съответно да показват по-малка мозъчна активност. Психолозите смятат, че това е синдромът на "привикване", който в един момент принуждава страдащите да търсят нови снимки и да се опитват да вдигнат отново емоционалните нива. Този синдром също така е присъщ и за пристрастените към кафето.
Когато стимулиращят ефект се изгуби, кафеджиите правят втора чаша. За съжаление е трудно за хората с това специфично заболяване в сексуалните среди и именно по тази причина се наблюдават сериозни трудности. Постоянното търсене на страсти в интернет, ги превръща в много по-сприхави личности. Другият проблем е, че те по-трудно могат да имат здрава връзка, защото постоянно се изкушават от околните. И на финалът трябва да отбележим, че по-честото правене на секс също не помага, защото мозъкът им има нужда от разнообразна стимулация. До този момент се смята, че Тайгър Уудс и Ръсел Бранд страдат точно от това заболяване. Ние си мислим, че не би трябвало да бъде болест, ала подозираме, че околните не са на същото мнение.