Представят документален филм за видински художник

В Изложбената зала на Държавен архив Видин днес ще бъде представен документалният филм "Автопортрет в гръб" за родения в града художник Лъчезар Ошавков, предаде БНР. 
На първата прожекция на филма, продукция на ФИЛМАРТЕ студио, специален гост е сценаристът и продуцент на лентата Диана Динолова.
"Преди години работех в Българското национално радио, Радио България- програма за българите в чужбина. Така в Париж се запознах с художника Лъчезар Ошавков. Едно запознанство, което с времето се превърна в едно прекрасно приятелство", казва Диана Динолова.
"Сценарист и продуцент на филма съм аз, оператор е Мирослав Гайдошик, режисьор Ваня Иванова, монтаж Биляна Николова. С този симпатичен малък колектив ние решихме да направим един филм по повод 70-тата годишнина на художника Лъчезар Ошавков. Нарекохме го "Автопортрет в гръб". Неговият живот е бил изключително интересен. Живот на човек, който е пътувал много, който е скитал много, който е вървял срещу течението, не е бил никога конформист, който има изключителен талант", разказва Диана Динолова. 
Ако искате да научите защо за Лъчезар Ошавков казват, че е "единственият жив художник, с посмъртна изложба", трябва да видите филма.
Лъчезар Ошавков е роден на 30 септември 1940 година във Видин. От 1968 година живее и работи в Париж, Франция. Между 1952 и 1954 година учи рисуване при Илия Бешков, живопис при Рафаел Михайлов и Боян Петров. През 1954 година е приет в Художествената гимназия в София, където негов учител е Никола Аръшев. Средното си художествено образование завършва през 1959 година. През 1961-ва е приет в Художествената академия в София, специалност декоративно-монументална живопис, в ателието  на проф. Георги Богданов. Дипломира се през 1967 година и за кратко работи в Българска кинематография. През 1968-ма напуска България и се установява окончателно в Париж. Записва се във Факултета по История на изкуството и археология в Парижката Сорбона, където следва до 1973 година. През 1969-та специализира класическо фреско и мозайка в Академиите на Венеция и Флоренция. Между 1973 и 1976 година следва курсовете по Византология в Училището на Лувъра (Ecole de Louvre) в Париж. През 1976-та влиза във Висшата школа по Обществени науки (HHESS, Paris), където се дипломира през 1979 година, с докторат по социология и семиология на изкуството.Видинската връзка идва от бащата- Живко Ошавков, роден в големия българо-албански македонски град Дебър в 1913 година. Семейството му емигрира в България и се установява в Лом, където той учи в местната педагогическа гимназия, а по-късно завършва философия в Софийския университет. На 20 години се жени за Вера Ошавкова, с която са съученици от Лом. От 1936 до 1939 година учи социология в Сорбоната, Париж. След завръщането си в България е учител в Цариброд и в Разград. От 1948 до 1954 година е доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1967 година завежда групата за социологически изследвания при Президиума на БАН, която в 1968 година се превръща в Институт по социология, на който Ошавков става пръв директор. Той е един от основателите и пръв председател на Социологическото дружество, преименувано през 1969 година в Българска социологическа асоциация. Синът- Лъчезар Ошавков, е виден художник, а дъщерята - Лидия Ошавкова, е известна флейтистка.