Сезираха съда в Люксембург заради Траян Бешков и присъдите му в Австрия и България

Трябва ли да се вземе предвид присъда на държава от ЕС, без да е призната, при провеждането на наказателно производство у нас срещу същото лице? Може ли това да стане в последващо производство за определяне на общо наказание? Допустимо ли е съдът да промени начина на изпълнение на наложеното наказание от другата държава?
Тези въпроси се очаква да получат отговори от Съда на ЕС по преюдициално запитване отправено от съдия Мирослав Петров от Софийския районен съд. По него в съда в Люксембург вече е образувано дело С-171/2016.
Разпоредбите, по които съдия Петров търси тълкуване от Съда на ЕС, са на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите-членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства. От 2011 г. изискванията на това рамково решение са въведени с изменения в Наказателния кодекс (НК). Тогава в чл. 8 ал. 2 от НК е записано: "Влязла в сила присъда, постановена в друга държава - членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България".
Същевременно обаче в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) продължава да действа нормата на чл. 4 ал. 2, която гласи: "Влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на българското законодателство, не подлежи на изпълнение от органите на Република България".
Казусът, заради който съдия Петров е решил да се обърне към съда в Люксембург, е именно за влязла в сила присъда, произнесена в държава от ЕС, но която не е призната в България по съответния ред. Той е на многократно осъждания врачанин Траян Бешков, който през 2008 г. извършва поредното си престъпление - нанася лека телесна повреда с разстройство на здравето по хулигански подбуди. Преди да е осъден за него, заминава за Австрия, където през декември 2010 г. е осъден за извършено месец по-рано вещно укривателство. Присъдата е на Областния съд в Клагенфурт. Той осъжда Бешков на 18 месеца затвор, като от тях българинът трябва да изтърпи ефективно 6 месеца, а за останалите 12 месеца осъждането е условно с 3 години изпитателен срок.
Докато делото у нас за телесната повреда приключи с влязла в сила присъда, българинът вече е излежал присъдата си в Австрия, изтекъл е и изпитателният срок. В края на краищата на 11 август 2014 г. в България срещу Бешков влиза в сила присъда от 1 година затвор. Той междувременно е успял да избяга и да се укрие от правосъдието.
На 14 май 2015 г. адвокатът му обаче внася молба в Софийския районен съд за определяне на едно общо най-тежко наказание "лишаване от свобода" между наложените с двете присъди на клиента му – в България и в Австрия. Адвокатът твърди, че в случая са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК. Освен това той се позовава и цитирания вече чл. 8, ал. 2 от НК.
Според защитника на Бешков чл. 4 ал. НПК (който поставя изричното условие за признаване на присъдата ) не следва да се прилага, защото противоречи на чл. 8, ал. 2 от НК, който е по-нов - от 2011 г., и на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г.
Така пред съдия Петров се поставя въпросът може ли да определи общо наказание, без присъдата, произнесена в Австрия, да бъде призната предварително в отделна процедура, като се позове директно на чл. 8, ал. 2  и на §38, т.3 от допълнителните разпоредби на кодекса, с които са въведени изискванията на Рамково решение 2008/675/ПВР.
В преюдициалното си запитване той сочи, че според преобладаващата част от съдебната практика у нас е недопустимо да се определя общо наказание с влязла в сила присъда, постановена в друга държава-членка на ЕС преди тя да е призната. Аргументът за това е, че България още не е транспонирала Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в ЕС. Освен това мнозинството от съдиите застъпват в актовете си становището, че няма противоречие между чл. 8, ал. 2 от НК и чл. 4, ал. 2 от НПК, тъй като, макар да са от еднакъв ранг, процесуалната норма ограничава приложното поле на материалната.
Съдия Петров сочи, че при измененията в НК през 2011 г., когато чл.8 ал.2 придобива актуалното си съдържание, отначало е било предвидено да се промени и НПК. Предложението е било в НПК да се запише, че "влязла в сила присъда, постановена в друга държава - членка на Европейския съюз, поражда същите правни последици като присъда, постановена от български съд, във всяко наказателно производство и по време на изпълнение на присъдата". Това обаче не е станало. Така чл. 8, ал. 2 от НК и чл. 4, ал. 2 от НПК и до днес съществуват паралелно.
Първият въпрос на българския съдия до Люксембург обаче е фокусиран върху това какво има предвид Рамково решение 2008/675/ПВР, когато говори за "новообразувано наказателно производство", при което следва да се вземе предвид предходна присъда, произнесена в държава от ЕС.
"Следва ли същото задължително да е свързано с установяването на вина за извършено престъпление или е допустимо да касае и производство, при което според националното законодателство на втората държава-членка наложеното от предишно съдебно решение наказание следва да поеме или да се включи в друга санкция, съответно да се постанови отделното му изтърпяване?", пита съдия Петров.
Той поставя и друг важен въпрос, който е свързан с факта, че според българското законодателство осъденият може сам да поиска да му бъде определено общо наказание за изтърпяване по две присъди, но не може да поиска признаването на присъдата му, постановена от чужд съд. Според чл. 465 НПК "искане за признаване в Република България на присъда на чуждестранен съд се отправя от компетентния орган на другата държава до Министерството на правосъдието".
Затова съдия Петров пита съда в Люксембург: "Следва ли чл. 3, §1 във връзка с обяснение 13 от Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите-членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че процедура, необходима при вземането предвид на предишна присъда, постановена в друга държава-членка не може да бъде инициирана от осъденото лице, а единствено от държавата-членка, постановила предишната присъда, съответно от държавата-членка, провеждаща новообразуваното наказателно производство?"
Според съдия Мирослав Петров е необходимо да се изясни и дали е допустимо държавата, провеждаща новообразуваното производство, да променя начина на изпълнение на наложеното наказание от държавата-членка, постановила предишната присъда. В случая с Траян Бешков присъдата на австрийския съд е 18 месеца затвор, но от тях само 6 с ефективно изпълнение. "При евентуално определяне на общо наказание с присъдата съдът е длъжен да наложи по-тежкото от тях, а именно 18 месеца, което обаче следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затвор, тъй като според разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България не се допуска условно осъждане на лице, на което вече е налагано наказание "лишаване от свобода" за извършено престъпление от общ характер", посочва съдия Петров.
И затова задава на Съда на ЕС въпроса: "Следва ли чл. 3, § 3 от Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите-членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства да се тълкува в смисъл, че не допуска държавата, провеждаща новообразуваното наказателно производство да променя начина на изпълнение на наложеното наказание от държавата-членка, постановила предишната присъда, в това число и в случаите, при които според националното законодателство на втората държава-членка наложеното от предишно съдебно решение наказание следва да поеме или да се включи в друга санкция, съответно да се постанови отделното му изтърпяване?"