Черен ден за Враца! На тази дата става една от най-страшните трагедии в историята на града

1 май завинаги ще остане черна дата за Враца. На този ден преди 51 години се разиграва една от най-зловещите минни трагедии в света. Враца и близкото село Згориград са заляти от ужасяващ потоп. Официално жертвите са 118, но тогавашната власт скрива размерите на бедствието.
На 1 май 1966 г. към 11.30 часа Врачанското дефиле се разцепва от ужасяващ тътен. Бентът на хвостохранилището към оловно-цинковата флотационна фабрика „Мир“ и близкия рудник „Седмочисленици“ се пръсва. Стотици тонове отровна тиня блъвват нагоре и политат към Враца по коритото на река Лева.
В Згориград, само на километър от центъра на града, започва да се вихри “всемирният потоп”. Стихията помита всичко. Къщи, дървета, мостове, телеграфни стълбове, огромни скални късове, животни и хора, даже зоопаркът за секунди са грабнати и бастисани от талазите. Диви крясъци и викове за помощ огласят цялата околност.
За 20 минути бушуване потопът отрязва тотално района от цивилизацията. Ток, вода, телефонни и т. н. връзки отиват “на кино”. Врачани се юрват панически да се скатават по най-непредставими места от “второто пришествие”. За тези ужасно дълги 20 минути мътилката бълва по тротоарите трупове на хора и животни. Тинята довлича чак на главната улица трупче на дете. От храстите край реката стърчат ръце и крака на мъртъвци.
Жертвите ги мият с маркучи на стадиона. Екипите на “Гражданска защита” почват да щурмуват живачната утайка. В Згориград тя е над покривите на къщурките. Камарата мъртъвци откарват на стадиона. Спасителите пускат маркучите, защото тинята е обезобразила жертвите. Гледката е смразяваща!
Обезумели от скръб семейства се карат чий е мъртвецът, разказва очевидецът на апокалипсиса Веско Николов, учител от местния техникум. Даскалът е единственият човек, фотографирал потоп в българската история.
“Като насън грабнах фотоапарата и хукнах навън - спомня си преподавателят. Близо до Табашкия мост мътната лавина изби стената на къщурка, помете цялата покъщнина и я изхвърли навън. Видях как обезумялата старица хвръкна през малкото прозорче и като по чудо оцеля... Главният готвач на ресторант “Чайка”, заредил масите за първомайски банкет, го намерих с разцепена глава, полумъртъв, затънал в кухнята в тиня до гърдите...”
Пандизчия отпускар става спасител №1. Затворникът Димитър Георгиев, пуснат в отпуск заради празника, отървал шестима от гибел. Тъкмо цепел по моста над затвора, близо до махала Бистрец, когато видял връхлитащата стихия. Отсреща спокойно се движели мъж, дете и две жени, които не забелязвали талазите. Бягайте, изкрещял пандизчията. Хората хукнали и се отървали за части от секундата... “Раираната пижама” успял да стопира с ръкомахания и камион, който се готвел да прекоси моста. Шофьорът и двамата му спътници скочили от возилото и се изкатерили с бързината на планински кози по стръмния склон. Това бил последният момент, запечатан в съзнанието на спасителя. Когато помислил за себе си, било фатално късно. Стихията го отвлякла с бясна скорост. Докопал се до телеграфен стълб и буре, но талазите моментално ги избили от ръцете му. Чак на железния мост по шосето Враца - Монтана лавината отпуснала хватката си и метнала изпотрошената жертва в клоните на високо дърво...
Маститият руски учен Павел Евдокимов, световноизвестен специалист по контрол и експлоатация на хвостохранилища, бил тревога, че подпорната стена на бента над Враца може да даде фира, цяла година преди потопа. На 12 юни 1965 г. професорът праща официалното си експертно заключение до тогавашния Комитет по химия и металургия. Ученият твърди, черно на бяло, че “Върху низовия откос на стената (т.е. бента на хвостохранилището) вече има пукнатини, които доказват неговото свличане. През април и май следващата година може да се очаква катастрофа, свързана с човешки жертви и големи щети...”. Сигналът му обаче увисва като досадна муха в паяжината на бюрократично безхаберие...
След наводнението Партията си измива ръцете, като раздава наказания на шефовете от ниските номенклатурни етажи. За виновници №1 са обявени главният инженер на Медодобивния комбинат в Елисейна Коста Гърков и главният инженер на управление “Цветна металургия и рудодобив” Иван Чолаков. За проявена “гибелна безотговорност” им лепват 12 години строг тъмничен затвор. Началникът на хвостохранилището Кирил Ананиев, който уж сигнализирал навреме и достатъчно категорично за опасните пукнатини, получил 10-годишна присъда. С 5 години лишаване от свобода се отървал директорът на рудник “Седмочисленици” Краю Сираков.
Тато наредил: Да се мълчи! Докато градът тънел в траур, над Враца и околностите кръжал хеликоптерът на тогавашния шеф на ДС генерал Ангел Солаков. Приземил се при пълна секретност и самият партиен и държавен глава. Нашенци научават за апокалипсиса от... чуждите радиостанции. Трагедията се засекретява за дълги години от най-високо място. Журналистите очевидци трябвало да забравят какво са преживели, а повечето от гилдията чак до днешна дата си нямат хал хабер.

Галерия