Търсят гените на Мона Лиза

 Италиански учени разкопаха семейната гробница на фамилията Джокондо, за да търсят материал за ДНК анализ, който би могъл да идентифицира останките на Мона Лиза. Разкопават гроб, търсят гените на Мона Лиза.
В гробницата бяха намериха кости, сред които учените очакват да открият останките на близък потомък на жената, прочула се като модел на Леонардо.
Гробницата е на фамилията на Франческо дел Джокондо, богат търговец на коприна от края на 15 век. Именно неговата съпруга Лиза Герардини, се смята за прототипа на Леонардовата Мона Лиза.
Археолози са прокопали кръгъл отвор в каменния под църквата, където се намира криптата.
Гробницата е разположена под олтара на базиликата „Сантисима Анунциата” във Флоренция. В нея са открити три скелета.
Според изследователя Силвано Винчети учените възнамеряват да вземат ДНК проби от скелетите и да ги сравнят с кости на три жени, погребани в манастира „Св. Урсула”. Така те се надяват да идентифицират останките на
легендарната жена, която умира като монахиня в този манастир през 1542 г.
Учените предполагат, че поне един от намерените във фамилната гробница скелети е на нейн кръвен роднина, най-вероятно на сина й Пиеро. „Ако намерим родово сходство между майка и син, значи сме открили Мона Лиза”, смята Силвано Винчети.
По думите му открие ли се родство с ДНК, ликът на Лиза Герардини може да бъде възстановен от наличния череп и чертите, пресъздадени в портрета й.
Джокондата влуди съвременните изследователи със загадъчната си усмивка, в която мнозина заподозряха трик на гениалния Да Винчи. Десетилетия наред историци, изкуствоведи, електронни графици и какви ли не други експерти търсят какво може да се крие зад тази усмивка.
Една от най-неочакваните версии поставя в основата на портрета самия автор.
Дълбок компютърен анализ на образа показа прилики между чертите на Мона Лиза и тези на самия Да Винчи в негов автопортрет, рисуван години след завършването на шедьовъра през 1506 г.
С това някои обясниха загадъчната, леко иронична усмивка на Джокондата. Друг факт в подкрепа на подобна версия еизключителната любов и привързаност на Леонардо към тази своя творба.
Той я рисува близо 15 години, а след това я носи със себе си където и да отив