Подобни новини
Откъде тръгва пътят на Волен Сидеров като политик - радетел на идеите за сближаване с Русия и Изтока и за борба със западния модел на демокрацията? Отговорът се крие в материал, публикуван във вече несъществуващия вестник „Седем” още от 2006 г. От него става ясно, че Сидеров е участвал в надъхваща конференция в Москва на 26 – 27 януари 2002 г. – малко преди да поведе рубриката „Атака” по телевизия „Скат”.
На въпросното събиране в Москва присъстват световни антисемити и хора, отричащи съществуването на Холокоста. Руските и чуждестранни гости са посрещнати в луксозните зали на Московската Социално-Хуманитарна Академия - наследник на Централната комсомолска школа, преименувана през 1990 г. в Институт за младежта, а през 2000 г. в Академия.
Самата конференция е обявена на многобройни руски и световни антисемитски сайтове като една от най-големите ревизионистки прояви, с участието на изтъкнати специалисти по тази специфична тематика. На някои сайтове конференцията е презентирана под лозунга "Ревизионисти от всички страни, обединявайте се!"
Участниците са си направили фото, на което е и самият Волен Сидеров. Снимката постепенно обаче изчезнала от сайтовете, вероятно заради компрометиращия си характер. Двата фланга се подсигуряват от Ахмед Рами (вляво) – марокански ислямист, емигрант в Швеция, фанатичен антисемит, подозиран във връзки с Ал-Кайда, и от Волен Сидеров (вдясно).
Между Рами и Сидеров са Ръс Граната (САЩ), швейцарецът Юрген Граф и Фредерик Тобен от Австралия. И тримата са сред най-известните световни ревизионисти (отричащи Холокоста като измислица на световното еврейство). Юрген Граф, осъден на 2 години затвор живее като политически бежанец в Беларус (възгласи в аудиторията на конференцията по този повод: "Да живее Лукашенко!").
В доклада си Кристофър Болин (САЩ) – "Събитията на 11 септември и техните последици", авторът развива тезата, че взривовете на Кулите в Ню Йорк са приписани без основание на Бин Ладен и че те са взривени от устройства, поставени предварително в сградите от "мощна секретна организация".
В друг доклад – на Юрген Граф – "Треблинка – критичен анализ на официалната версия", заедно с австралийския инженер Ричард Крейги той "доказва", чрез радиационен анализ, че не съществуват масови гробове край нацистките концлагери и че там никога не е имало газови камери и крематориуми.
А Дейвид Дюк, който е бивш лидер на Ку-Клукс-Клан, докладва "Ционисткият фактор в САЩ" - за селекцията в ционистки лаборатории на нови смъртоносни вируси, срещу които ще са резистентни само евреите по света.
В тази редица достойно се нарежда и докладът на представения като български журналист-националист Волен Сидеров - "Глобализацията – последен етап от опита за колонизация на Православния Изток". След излет в историята, описващ икономическия, правов и демократичен разцвет на Русия в края на XIX век Сидеров установява, че тя неминуемо е щяла да се превърне в смъртна заплаха за Западния свят и по-точно за "юдейския елит" в САЩ и Европа. Ето защо същият елит, вече създал 'тайните общества на нихилистите, антихристияните, терористите и комунистите', които предизвикали между другото Френската революция през 1789 г., решил да се обедини с масони и илюминати, за да прекрати чрез болшевишка революция споменатия възход на Русия.
Но докладчикът не оставя загрижената си публика без лъч надежда. В заключение той предлага конкретна рецепта: 'Православният Изток стои днес пред съдбоносен въпрос. Той трябва да поеме по друг път, а не по натрапения му колониален модел на Международния валутен фонд и Световната банка. Той трябва да възроди православните традиции на управници като цар Иван Асен Втори, които са разчитали на обществения подход при използването на ресурсите, не на заробването, а на пълноценното развитие на всяка личност, която съхранява в себе си образа и подобието Божие.'
