На 31 август 1907 г. в Санкт Петербург е подписано изключително важното Англо-руското съглашение (или Англо-руска конвенция), което разграничава сферите на влияние на двете държави в Средна Азия.
Съглашението е подписано от руския министър на външните работи Александър Изволски и британския посланик Артур Никълсън. То слага край на „Голямата игра” (почти стогодишното стратегическо противопоставяне между Великобритания и Русия в Азия).
С него са определени съответните сфери на влияние в Персия, Афганистан и Тибет. Според конвенцията, Русия признава протектората на Великобритания над Афганистан и се съгласява да не влиза в договорни отношения с афганските емири.
Двете страни признават Тибет като част от Китай и се отказват от опитите си за установяване на контрол над областта.
Персия е разделена на три сфери на влияние: руска на север (южната ѝ граница е линията Касре - Ширин - Исфахан - Йезд - Зулфегар), английска на юг (на югоизток от линията Бендер-Абас - Керман - Бирдженд - Гезик) и неутрална в централната част на страната.
Това съглашение е важна част от изграждане на отношения между Русия, Великобритания и Франция, довели до образуване на Антантата (Тройно съглашение) в Първата световна война. Преди това е сключеното през април 1904 г. така нареченото Сърдечно съглашение (от френски Entente Cordiale) - между Великобритания и Франция на 8 април 1904. То отбелязва края на вековни конфликти между двете страни и началото на мирно съществуване, продължаващо и днес.
Третото съглашение в Антантата е между Русия и Франция.