Изчезнаха писмата със закани за убийство на дядо Кирил!

 Около мистериозната смърт на Варненския митрополит Кирил, от една страна, продължават да се трупат “доказателствени облаци”, които разсейват хипотезите за удавяне, а от друга, уликите на хартиен носител също се изпариха безследно, за да не може да се докаже по неопровержим начин, че месеци наред дядо Кирил е бил тормозен със заплахи за убийство.

Според вещи в крими- и църковните потайности главата на Варненска епархия се стряскал най-силно от кървавите в буквалния смисъл писма. Буквите им били сглобени от вестници, а листата - напръскани с червена течност. Тоест, кръв. След няколко такива “послания” Кирил подал жалба в полицията и прокуратурата, но номерата на заведените преписки едва ли ще се открият някога. Освен ако от двете ведомства не проговорят по опасната тема.

Причина за пълната мъгла, в която ще потънат кървавите доказателства, е, че от покоите на дядото във Варненска митрополия са изчезнали всички папки, в които той е съхранявал най-важните за него документи.

След опоскването на реликвите и златните църковни отличия от личната колекция на митрополита, Божи служители и дознатели са успели да реализират един много важен следствен експеримент – а именно, че

смъртта на дядо Кирил в никакъв случай не е можело да бъде причинена от удавяне

Ама в никакъв! “Най-тежкото” доказателство, което не може да потъне напук на църковно-криминалния въртоп около случая, е резултатът от експеримента. И той е: че за Кирил Варненски е било напълно невъзможно да закрепи маска върху буйната си брада и коса. Екипът е пробвал с духовник с близки до Кириловите обеми на черепно-лицева растителност и се оказало, че тя просто няма как да бъде натикана под маската. Но... Кирил явно е бил голям смелчага, щом по малките часове го е назорило да се гмурка за риба и миди – нищо, че приживе никога не е излизал на подобен “лов”.

“Кралят е мъртъв, да живее кралят!” – този класически възглас се “чува” особено често край митрополията в морската столица, тъй като апетитите за изстиналото място на дядо Кирил са чутовни.

На първо място защото епархията е най-богатата в БПЦ, и на второ – че има прекалено много епископи – “свободни електрони”, които се водят “на разположение”, но им е писнало митрополитите да разполагат с тях като робовладелци, а самите те да се облизват покрай благините, които денонощно ги мамят, но... очи пълни, ръце празни. За да се докопат до мощния поток от финикийски знаци, власт и пожизнена, че и задгробна слава, епископите трябва да се преборят за заветния пост на владиката- “удавник”. Извън протокола: около всеки избираем епископ гравитират групировки и лобистки кръгове, които наливат огромни средства за своя човек. И ще го правят докрай, тъй като дивидентите след това ще се измерват в милиони евро.

Засега е заковано само едно – че на 26 т.м. вече ще бъдат тържествено селектирани мераклиите за митрополитската корона на дядо Кирил. Двама от тях отпаднаха още на старта. Това са Левкийски епископ Павел, когото го чака църковен съд през ноември, и Игнатий, бивш престоятел на БПЦ в подворието й в Москва.

След като окраде до шушка подворието

и изнесе към България наистина трофейни вещи, а по-обемистите разпродаде “на място”, настоящият викарий на Йоаникий Сливенски се е свил като буба в пашкул. И не мърда, за да не направи погрешна стъпка. При него, като при сапьорите, тя може да е фатална.

В последните дни пък стана ясно, че и любимецът на дядо Максим – Деволски епископ Теодосий, който до смъртта на Негово светейшество рахатуваше на сладката длъжност викарен епископ на патриарха, няма право да се включи в надпреварата, тъй като е без висше образование.

Иначе основните играчи зад пердето са Гавриил Ловчански, около когото гравитира Натанаил Неврокопски, и Николай Пловдивски, който пък е в уния със старшия митрополит на Синода Калиник Врачански. Дядо Калиник се е надявал да стане временно изпълняващ длъжността, но черна котка и недоволни /каквито впрочем има във всяко общество по земята/ му минали път.

Към днешна дата с безупречна репутация се кипри комай само Браницки епископ Григорий, игумен на ставропигиалния Троянски манастир, който беше фаворит на Максим, но инсталиран в най-близкото му обкръжение от дядо Натанаил, който се чувствал безпричинно изолиран от делата на събратята си. И по тази причина успял да кютне съвсем младия тогава Григорий едва ли не в скута на дядо Максим, който наистина си го дундуркаше като собствен син. Сега Григорий се оглежда активно за епархия и е сигурен, че ще го огрее, тъй като е бил посочен от умиращия Максим за “много достоен монах”.

Тук на сцената се появява на бегом, за да не закъснее за основното раздаване на картите, игуменът на Рилския манастир дядо Евлогий. И той е човек на Натанаил, но Григорий Браницки е много по-млад и свеж от Евлогий и като нищо ще натика стария грешник в ъгъла.

Според мълвата Евлогий и Натанаил въртят общ бизнес с експорт в Гръцко на дървен материал, добиван по допотопен начин от горите около Рилския манастир. На този износ се дължала яката спойка между двамата висши синодали, които трупат милиони под носовете на редовите свещеници. А хората буквално гладували заради неизплатени с месеци и години заплати. Не разполагали обаче с полезен ход, тъй като на последния църковно-народен събор митрополитите си гласуваха пожизнени привилегии от рода на тази да притежават колкото си искат имущество и пари на свое име, докато редовите монаси са длъжни да оставят всичко на църквата, както и постулатът, че никой не може да ги изтъпани на църковен съд или да им потърси сметка за каквито и да било прегрешения.

Освен икономическото лоби царският любимец Евлогий го побутвало отзад и политическо. Йордан Цонев например се изпуснал в приятелска компания, че ДПС стояло като скала зад дядо Евлогий и изборът му за глава на Варненска епархия бил почти решен.

Имало само едно “но”, обаче бая тлъсто – заплахите от пловдивски семинаристи, че

дядото ги опипвал

и ако го направят Варненски митрополит, щели да изнесат кирливите му ризи на показ.

Около главния секретар на Синода пък – Стобийски епископ Наум, също се трупали подобни зловонни слухове, без обаче да се стига до любов към младите момченца. Наум, който е кореняк варненец, адски разчитал, че ще се върне на бял кон по родните места, и цяло лято мерел с победоносно изражение варненските улици.

За близо месец на плажа на морската столица се чучнал и дядо Борис, игумен на Бачковския манастир, вечен претендент за някоя владишка митра, без значение на коя епархия, само келепир да пада. Расоносци обаче са засекли необичайно високи нива на кулинарно-алкохолните изцепки на Борис, което показва, че той може би предварително дави мъката си, че отново ще го прескочат при избора за Варненски владика.

За компенсация игуменът на Бачково по цели дни мързеливо като котарак се припичал на борда на яхта, за която се шушука, че е негова лична.

Докато епископите и техните покровители в сянка се чудят каква интрига да измислят и каква подлост да сътворят, патриарх Неофит се прибра тихомълком в столицата, за да пререже лентата на капиталния ремонт, обхванал сградата на Софийска митрополия.

Светиня му е позагладил леко косъма, твърдят всички, които са имали близък контакт с него, и това радостно за едни и печално за други църковни лобита обстоятелство се дължало основно на готварските умения на неговата вярна приятелка Росица Станимирова, която той назначи в Дирекцията по вероизповеданията като “сътрудник”. Дамата е разведена, с големи дъщери, обитава просторен апартамент на най-тузарската софийска улица “Оборище”, който бил денонощно отворен за нейния ВИП-покровител.