Подобни новини
Около 100 пъти е ръстът в броя на издадените у нас с официални права електронни книги от 2011 година досега. Това съобщиха за в. Монитор” управители на едни от най-посещаваните онлайн книжарници у нас. Само от един сайт отчитат, че ако в началото заглавията са били 15, то сега те надхвърлят 1500. Ако човек напише обаче в търсачка „продажба на електронни книги”, всъщност няма да попадне на тези сайтове или това може да стане след много ровене. Цените на книгите онлайн зависят от издателството. В цял свят вече се продават не само права за превод и разпространение, но и електронни права. Тяхната цена се заплаща отделно от тази за хартиен вариант. Крайната стойност, която потребителят плаща, също е въпрос на политика на основното издателство.
Според някои тя може да е с до 30 на сто по-евтина, според други цената не трябва да се различава, защото интелектуалният труд е един и същ. В над 80 на сто от изданията отстъпката е около 20-30%. Издателствата-купувачи на права са съветвани да вземат едновременно и хартиените, и електронните права, защото това облекчава процеса, а и цената за издателя е по-изгодна. Условията за разпродажба с 50 на сто отстъпка или специална цена от 1 лв. например е въпрос на предварително подписан договор с издателя – промоцията е или световна, или след определен срок на продажба на договорената цена.
Стефка Ангелова, изпълнителен директор на едно от големите наши издателства, коментира, че въпросът с цената е чувствителна тема. От една страна е вярно, че с електронното издание се пести от хартия, печат, транспорт, складови площи, но докато за хартиеното копие се плаща 10% от всяка продажба, то за онлайн книгите се плаща 25 на сто. Големият проблем обаче е, че най-рейтинговите заглавия не се продават онлайн у нас, защото чуждите издателства не искат да продадат електронните права, изпълнени с подозрения по отношение на пиратската ни слава и умението да разбием всеки защитен код.
Издателите отчитат, че търсенето е предимно на художествени произведения. На нарастващ интерес се радват изданията за хоби, както и готварски книги. Само те бележат ръст от около 300% за една година.
Когато си купят четец обаче, българите първо проверяват кои книги могат да свалят безплатно, после кои книги могат да „хакнат” и едва тогава проучват възможностите да си платят за четенето на произведение, коментират издатели. Потребителите на чуждоезична литература обаче без колебание плащат директно избраните книги и не си задават въпросите, които ги вълнуват за българските онлайн издания.
Три наши издателства коментираха, че нямат намерение да навлизат на пазара на електронни издания, защото не могат да опазят интелектуалната си собственост и че според тях няма такава защита, която да не бъде разбита. У нас не съществувала нагласата да не си губиш времето с кракване на файлове, а направо да купуваш. Още един е проблемът на нашите издателства и той е в изискванията на собствениците на правата за вида формат, който да бъде използван и най-вече за прилагането на задължителна защита. Така електронната книга е достъпна за един вид четци, но не и за други.
Образователни издателства са най-активни в предлагането на учебници и литература, най-вече за университетите. Само един от популярните сайтове за електронни книги у нас е с 12 хиляди регистрирани клиенти, като над 90 на сто от тях поне веднъж са си купували книга. Около 35% редовно купуват нови издания, а 35-40 на сто от всички са абонирани и за списания и друга периодика. Според мненията на купувачите предоставяната литература е твърде малко, а над 90 на сто от всички редовни ползватели на четци смятат, че връщането към традиционната хартия е първо неекологично, а после – и излишно тегло. Половината от потребителите на нашите сайтове са българи, които живеят в чужбина и искат поне книгите си да четат на роден език.
От сайт за електронни книги обаче изтъкват, че едно средноголямо издателство издава 10 книги на седмица, но за три месеца пуска 10 заглавия онлайн. Българската класика – от Вазов, Ботев, Вапцаров, Талев, Димитър Димов, Захари Стоянов до значително по-нови автори, върви с официално обявена цена от 0 лева, установи проверка на „Монитор”. Достатъчно е книгата да се свали в какъвто и да е формат, той да се обърне в txt файл и четенето е гарантирано. Наследниците на тези автори, които всъщност държат правата, най-често нямат сили да дебнат сайтовете и да водят предварително обречени битки.
Без пари се предлагат и много класически книжки на чужди автори – от почти всички произведения на Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер, Карл Май. С нулева оферта се предлага Джером К. Джером, Стендал, Маркес, Гогол, Чехов и т.н. Средно по 5 лв. вървят всички четива за самоусъвършенстване, като „Практическо четене на мисли”, „Умение да успяваме и да печелим пари”, „Как да се чувстваме щастливи всеки ден” и пр. На същата цена са и житейските уроци на индийски, пакистански, руски и други мислители, които проповядват здраве, йога и други техники за оцеляване в съвременния свят.
Четци за електронни книги, базирани на eInk дисплеи, в България се продават от лятото на 2007-а година. Пионер в публикуването на електронни книги е фондацията „Буквите”, която и до днес издава млади български автори.
Четецът на пазара у нас от 2007 г. е украински, но на китайски производител и модификациите му се продават до 2010 година. Въпреки бурната рекламна кампания през 2010 г. за създаването на български четец, разработен от верига компютърни магазини, всъщност става дума за тайванско изделие, а марката, под която се продава, е собственост на гръцка компания. Противно на рекламите, българска разработка на четец за електронни книги няма, производство в България – също.
Над 10 вида са електронните четци, които се предлагат в България, а големите магазини за електроника поддържат поне 5-6 вида, нови и стари модификации. Цените варират от 150 до 900 лв., като някои от най-новите модели са цветни, всъщност са пълноправни таблети, притежават 3G и на тях може да се гледат и филми. С 3G се предлага и класически четец с малко по-архаична картинка на електронните телефонни бутони върху черно-белия си екран.
Класическите четци също са в различни категории. Най-евтините създават усещането за гледане на хартия, не изморяват очите, но и при промяна на осветлението не могат да се четат. За тях се продават специални лампички със зарядни през USB батерии. Най-актуални и последен модел са тези с вътрешна подсветка и touch screen и те се четат еднакво добре и на силна слънчева светлина и при пълна тъмнина.
Цената за подобен модел в САЩ е 119 долара (175 лв.), във Великобритания (с доставка до България) е 205 лв., а у нас същото устройство е 275 лв. Обяснението на търговците е, че поради не особено развития пазар на такива устройства у нас цената им е по-висока. Към всички четци вървят индивидуални аксесоари – калъфчета за четене във вода или на плажа, корици, които напомнят книги, многобройни по цвят и материя предпазни опаковки. Цените им варират от 15 до 100 лв. в зависимост от материята и марката.
Общото между този вид електронни изделия е дългият живот на батерията. Ако най-добрият телефон може да изкара при умерено ползване до седмица без зареждане, при ежедневна употреба от около час, книгите издържат по един месец. Зареждането става директно от USB порта на компютъра.
С навлизането на първите електронни книги у нас се появиха сайтове, които започнаха да разпространяват напълно безплатно популярни книги – в Word формат или като PDF. Тези сайтове се превърнаха в книжния аналог на безплатните торенти. Нелегитимните книжарници бяха атакувани от НСБОП и най-популярните се наложи да затворят.
Факт е обаче, че ентусиасти сканират хартиени книги и ги правят в електронни формати – epub, pdf, fb2, които обаче са с лошо качество. Легално качените издания създават усещането, че са на хартия и се четат ясно. Когато обаче нови издания са нелегално копирани на PDF, продажбата на същите книги с платени права спада с около 30-40 на сто, обясняват търговците. Основанието на разпространителите на добра воля, изтъкнато пред вестника, е, че хората и без това четат малко, обедняват, а тези издания могат да се четат не само върху електронни четци, но и от екрана на домашния компютър. За много хора в последните години това бил единственият начин да четат.
Издателите обаче обясняват, че дори когато в даден момент правата за издаването на една книга не се държат от нито един издател у нас, пускането й в мрежата нарушава правата на преводача, които са вечни, както и тези на оригиналния собственик на изданието.
От 10 издателства, на които „Монитор” зададе въпроса дали възнамеряват да излязат на пазара на електронни книги, 6 отговориха, че нямат такива планове, защото не виждат как ще спечелят от това и освен това са сигурни, че ще ги крадат. Само две заявиха твърдо намерение да дублират всичките си нови издания, като над 50 на сто от техните книги са учебна литература или хоби.
Според електронни издания от Америка през Австралия до Западна Европа, като се позовават на различни източници, използването на електронни книги спасява около 1 млн. дървета годишно. Отделно се пести от енергия за завъртане на печатните машини, от материали за пакетиране, от транспортни услуги, от наеми за складове. Реално един световен издател може да върши цялата си работа от едно помещение с компютри. От 2011 г. до август на 2013 г. на пазара в САЩ са изтеглени 200 млн. безплатни книги. От Асоциацията на американските книгоиздатели отчитат, докато през януари 2011 г. младите купувачи на електронни книги до 18-годишна възраст са избрали 3,9 млн. заглавия, то през януари 2012 г. броят им е близо 23 милиона. Сред възрастните ръстът също е забележителен – от 66,6 млн. купувачи, на 100 млн. в началото на 2012 г.
Британският „Гардиън” отчита спад в продажбите на хартиени книги с около 75 млн. британски лири за сметка на ръст от страна на електронните издания с около 22%. От изданието обаче посочват, че по-голям проблем за книжната индустрия е мързелът на хората да четат, защото те предпочитат да платят онлайн за гледане на филм, отколкото да се тормозят с четене на букви.
Няма официална статистика за всички продадени електронни книги в света, но предположенията са, че те доближават 2,5 млрд. копия, което включва и тези за свободно сваляне. Само в Китай за 2012 г. са купени 50 млн. електронни четци.
Форматите, в които се обработват текстовите файлове, са над 50 и те често са причина потенциалните потребители или да се откажат да пристъпят към купуването на електронен четец или да се съгласят, че ще четат само това, което се предлага в библиотеката на производителя на устройството, което е купил. Добрата новина обаче е, че на практика те са около 5-6: epub, pdf, mobi, fb2, .azw. По света обаче се надига все по-голямо недоволство срещу огромните усилия, които хората полагат, за да адаптират легално закупено четиво към своето устройство. Мнозина са прибегнали до купуване на повече от един четец, което обезсмисля самото му притежание – целта не е библиотеката (и чантата) вместо с книги, да се напълни с четци. Затова преди покупката на книга всеки е длъжен да провери за кои видове четци тя е приложима.
Един е форматът, разработен от Sony и Canon; ACSM е за DRM защита на файлове на Adobe eBooks PDF и ePUB; AZW – за Amazon Kindle; CBR/CBZ – формат за комикси; DJVU (произнася се „дежа вю”) е подобен на pdf, за сканирани документи. Много важно е да се познава формата ePub – отворен формат, внедрен от форума Open eBook Forum of the International Digital Publishing Forum. еPub се базира на XHTML и XML и съчетава в себе си текста, форматирането и потребителския интерфейс.
Но както е казал Карлсон, който живее на покрива, „Спокойствие и само спокойствие!” Ще намерите десетки сайтове, които дават съвети как да конвертирате всеки от форматите в такъв, който ви върши работа. Самите книгоиздатели обаче ще се превърнат в двигател за унифициране на форматите, защото целта не е читателите да бъдат докарани до истерия, а да купуват все повече книги за едно устройство. /БЛИЦ
