22% от българите живеят под прага на бедността

През 2018 г. линията на бедност общо за страната e 351.11 лв. средномесечно на човек от домакинство. Под прага на бедност са били 1 550.8 хил. лица, или 22.0% от населението на страната. Размерът на линията на бедност се запазва, а относителният дял на бедното население намалява с 1.4 процентни пункта в сравнение с предходната година. Това показват данните на НСИ, които обобщават индикатори за бедност и социално включване през 2018 г.
Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация.
Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение "Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)".
През 2018 г. 40.7% от децата живеят с материални лишения.
Според статистиката през 2018 г. 26.6% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност. Според статистиката това е с 2.6 процентни пункта по-малко спрямо 2017 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 14.9 процентни пункта.
Според анализаторите на НСИ образователната степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. През 2018 г. всяко седмо от десет деца (70.7%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност.
Приблизително 15 пъти по-малко, или 4.6% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата, чиито родители са със средно образование, е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.
Като измерител за бедността при децата са изследвани 13 показателя. Приблизително една трета от децата (34.3%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). Сред материалната бедност са и редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. (33.5%) и екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) - 33.8%.
За всяко едно от четири деца не може да си позволи купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата (без учебници и учебни помагала) и купуването на два чифта обувки по размер в зависимост от сезона и/или за всички сезони.
15.9% от бедните деца са от българската етническа група, 31.6% от турската етническа група, 71.1% от ромската етническа група и 41.9% от друг етнос.
Нито една потребност на децата, според всички 13 показателя, не може да бъде осигурена за 0.8% от българската етническа група, за 1.7% от турския етнос и за 16.6% от ромската група.
Около 23% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 38.4% за децата от турската етническа група, 75.9% - от ромската етническа група, и 50.3% - от друг етнос.
При изключване на пенсиите и останалите социални трансфери в доходите на домакинствата равнището на бедност нараства до 45.2%, или с 23.2 процентни пункта. Според данните за 2018 г., ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.0 до 29.5%, или със 7.5 процентни пункта.
Според НСИ, пазарът на труда и икономическата активност е основният фактор, който увеличава риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението. Относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (56.1% за 2018 г.). Рискът от бедност при безработните мъже е с 11.8 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.
През 2018 г. бедните работещи на възраст 18 - 64 години е - 10.1% - това е нивото от 2017 г. Рискът за изпадане в бедност за работещите на непълен работен ден е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Рискът от бедност сред работещите жени е с 2.9 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 66.2%. Делът на работещите бедни с висше образование е 6.2%.
Най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо намаление на риска от бедност през 2018 г. в сравнение с 2017 г. се наблюдава при домакинствата с двама родители и три и повече деца - с 13.8 процентни пункта.
Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12.0%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.3%).
При едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 16.3 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 24.0 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
От 2015 г. към основния въпросник на изследването е добавен въпрос за етническата принадлежност като анкетираните сами определят своята етническа принадлеждност. През 2018 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 68.3%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 15.6%.
48.7% от бедните българи са пенсионери. При бедните роми 39.2% са безработни. Най-висок е относителният дял на работещите бедни сред ромската етническа група - 28.6%, при 26.5% работещи бедни от турската етническа група и 25.3% сред българската етническа група.
Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 28 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 3 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, които се определят като роми - 68.8% с начално и без образование са бедни. Няма нито един беден циганин с висше образование, показва статистиката.
От НСИ оценяват материалните лишения на домакинствата чрез девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги. Най-често хората забавят плащането на разходите, свързани с жилището (27.5%). 22.6% от лицата не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден, а 19.6% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи. Ограничения при отоплението на жилището си имат 26.2% от лицата. През 2018 г. 20.9% от населението живее в материални лишения.
65.1% от ромите се затрудняват да плащат навреме разходите за жилището си. Сред турската етническа група това са 33.3%, и за българската етническа група - 24.8%.
Повече от половината от ромите (51.5%) не могат да си позволят, ако желаят, едноседмична почивка извън дома и около 63% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 29.4% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 30.3% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.
Ограничения в 4 от 9 показателя имат 8.1% от българската етническа група, 17.1% от турската и 60.6% от ромския етнос.
За безработни домакинства в изследването се считат домакинствата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на домакинството на 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни.
Хората, които живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност са на възраст 0 - 59 години. В тяхното домакинство възрастните (18 - 59-годишните с изключение на учащите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния потенциал през изследвания период.
През 2018 г. в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 331.2 хил. души на възраст 18 - 59 години, или 8.6% от населението.
Според НСИ спрямо 2017 г. относителният дял на домакинствата с нисък интензитет намалява с 1.9 процентни пункта. делът на мъжете (9.0%) е с 0.9 процентни пункта по-висок от този при жените (8.1%). При ромите има най-висок относителен дял на лицата с нисък интензитет на икономическа активност - 34.1%, при 11.5% за турската етническа група и 5.2% за лицата от българския етнос.
През 2018 г. 32.8% от населението, или 2 315.2 хил. души, са били в риск от бедност и социално изключване.