ООН: Човечеството да промени начина си на хранене, за да спаси планетата

Човечеството трябва да промени начина си на хранене и методите за набавяне на храна, за да спаси планетата и да намали доколкото е възможно ефекта от глобалното затопляне.Това се посочва в последното проучване на ООН, представено днес в Женева.Според учените, хората трябва да променят много свои дейности, не само транспортна и производството на суровини. Става дума за начините, по които използват сушата, за да произвеждат и консумират храната си. От ООН констатират, че нарастването на населението на планетата и промените в хранителните му навици водят до безпрецедентно по мащаб завземане на територия по суша и вода.
Според учените, трябва да се увеличат храните на растителна основа, а използването на животни за храна да стане по устойчив модел. Ако промяната в методите за производство на храна започне от сега, до 2050 година ще може да се освободят няколко милиона квадратни километра земи и да се намалят вредните за климата емисии с еквивалента на 0.7-0.8 гигатона въглероден диоксид годишно.
Изследванията показват, че след индустриалната революция температурата на въздуха над земите и горите се е повишила с 1.53 градуса по Целзий. Това е два пъти повече, отколкото средното повишаване на глобалната температура. Това причинява повече горещи вълни, суши и поройни дъждове, както и деградиране на земите и настъпление на пустините.
Над 70% от сушата на Земята се използва под една или друга форма от човека. Толкова е и делът на прясната вода, използвана в земеделието и животновъдството.За по-малко от 10 годинимежду 2007 и 2016 г.човешката дейност върху сушата е причинила една четвърт от парниковите газове. Като се добавят дейностите преди добива на суровини за храни и обработката им след това, този дял се увеличава до 37%.
Докладът е подготвят повече от 2 години и основно изследва как хората използват сушата. В проучването са участвали 107 учени от 52 държави.
Само основните изводи в него заемат 60 страници, а през септември ще бъде представен още един специализиран доклад - този път за климатичните промени и океаните.
"Това е перфектна буря. Все по-малко земи, растящо население и всичко това - обвито в задушаваща извънредна ситуация с климата", коментира в доклада Дейв Рией, професор по управление на въглеродните емисии към Университета на Единбург.
"Забавянето на ответните действия може да предизвика при някои екосистеми необратими последици, които в дългосрочен план имат потенциала да доведат до още по-значителни емисии и ускоряване на глобалното затопляне", пише още в текста.
Това се измерва и в конкретен ефект върху производството, веригите на доставка и търговията с храни по света, тъй като се очаква екстремните климатични явления да зачестят. Прогнозата е за медианно повишаване на цените на зърнените култури със 7.6% до средата на века, което води след себе си по-скъпи храни, по-висок риск за сигурността на продоволственото снабдяване и глад.
Промяната на това с какво се хранят хората се смята за ключов фактор за данните за около 2 млрд. души с наднормено тегло в момент, когато други 821 милиона страдат от недохранване.
Има сериозни проблеми и с начина, по който се произвеждат храните днес - спрямо 1961 г. обемът доставени растителни масла и месо на глава от населението се е удвоил, но 25-30% от общата произведена храна се губи или изхвърля на боклука.
Земята може да е едновременно източник на въглероден диоксид, но и също така може да го поглъща, напомнят авторите. Намаляването на обезлесяването и на деградирането на горите може да намали парниковите емисии с 0.4-5.8 гигатона CO2 еквивалент, се посочва в доклада.