Спецсъдът работи по над 50 дела за корупция по високите етажи на властта

Непрекъснато се увеличава броят на делата за корупция по високите етажи на властта, които разглежда Специализираният наказателен съд. Срещу все по-високопоставени длъжностни лица прокуратурата повдига обвинения, а те сядат на подсъдимата скамейка. Данните отчете заместник-председателят на Спецсъда съдия Пламен Панайотов.
Магистратът припомни, че тези дела се гледат от Специализирания съд от 2017 година, след като парламентът прие законодателни промени в тази посока. До края на 2018 година делата са били 25, а към днешна дата – над 50.
„Практиката показва, че тези дела, които са свързани с по-малък брой подсъдими, приключват за период от 3 до 6 месеца. Съответно се обжалват пред по-горната съдебна инстанция. Има такива, които са свързани с обвинения на министри и заместник-министри, разгледани са на първа и втора инстанция и вече са във Върховния касационен съд“, обясни съдия Панайотов.
Той подчерта, че анализът на двугодишната съдебна практика показва, че казусите се решават за сравнително кратки срокове. „Има и случаи, в които постановени присъди от Специализираният наказателен съд не се обжалват и влизат в сила“, допълни магистратът.
Статистиката показва, че прокуратурата приключва делата си в досъдебна фаса също в кратки срокове. „Това е положителна тенденция, защото част от оценката за ефективността на правораздаването е неговата бързина, но това не трябва да влия върху качеството на правораздаването“, отчита съдия Панайотов.
Голяма част от тези дела обаче приключват с оправдателна присъда, а причините за това са няколко. Те варират от разпоредбите на закона, през начина на събиране на доказателства, до странични фактори – натиск и влияние, който магистратите се опитват да избягват. „Една оправдателна присъда също е тържество на справедливостта, както и осъдителна. Да, чувството за справедливост в обществото е различно, но не е укоримо да има оправдателни присъди, стига те да са законосъобразни“, категоричен е съдия Панайотов.
Статистиката показва още, че от началото на настоящата година са отправени около 3 000 искания за използване на специални разузнавателни средства. В нея влизат и делата за организирани престъпни групи, както и за престъпления против републиката. Нараства броят на исканията, отправени и от Антикорупционната комисия. Не всички обаче са уважени от съда.
От Спецсъда отчитат още завишаване на делата за престъпни групи, занимаващите се с разпространение на наркотични вещества, както и такива за трафик на хора. Оттам алармират и за един проблем – дисбалансът в броя на магистратите в Специализирания съд и Специализираната прокуратура. Съдиите са едва 18, а държавните обвинители около 70. „Ако не се увеличи капацитетът, напълно реално е да се стигне до „боксуване“ на дела, до тяхното забавяне“, алармира съдията.