Фесовете на родните патриоти лесно се клатят

Някои политици наистина нямат мярка. Ежедневно разиграват ролята на принципни и идейни хора, които търсят властта, за да пазят интересите на народа. А в същото време вършат неща, от които всеки нормален, морален човек се погнусява - при това отново в името на народа.
От тази порода са водачите на "Обединени патриоти" - Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Волен Сидеров. Две са нещата, които обединяват тази екзотична троица. Първото е шумно декларираната, но иначе дрънчаща на кухо преданост към националистическата идея. Защото доколко искрена може да бъде патриотичната им ревност, след като са били рамо до рамо с ГЕРБ, която е така близка до омразното им ДПС? И второто - готовността им

да вкарат в употреба всяка възможна и невъзможна политическа врътка

в името на своето политическо оцеляване.
Вождът на "Атака" Волен Сидеров например изпадна от "Обединени патриоти" след огромен скандал в края на 2019 г. Зарече се - публично пред цяла България, че такава коалиция вече няма, след като той не участва в нея. А сега съвсем ненадейно не само призна съюза си с Каракачанов и Симеонов, но поиска и да се върне в него - само и само да получи възможността да излъчи свои представители в секционните и районните избирателни комисии, на каквито участието в коалицията му дава право. Сметката му е проста, но правилна - онези, които имат свои хора в изборната администрация на ниско и средно ниво, рязко покачват шансовете си за по-добри резултати при гласуването. Ясно е защо – едно е, когато политическите ти врагове броят бюлетините и попълват протоколите с резултатите, а съвсем друго, когато и твоите поддръжници участват в тази работа.
Лукавите му бивши партньори обаче за малко щяха да му издърпат това неоценимо предимство от ръцете. През януари 2021 г. ВМРО и НФСБ - партиите на Каракачанов и Симеонов, поискаха от Централната избирателна комисия (ЦИК) официално да извади „Атака” от състава на коалицията „Обединени патриоти”, с която трите партии влязоха в Народното събрание. Това беше

добре премерен удар със сериозни последици.

Според Изборния кодекс партиите и коалициите, които се представени в българския и европейския парламенти, си разпределят местата в избирателните комисии. С други думи, ако „Атака” е извън „Обединени патриоти”, щеше да остане без представители в комисиите. А двамата бивши партньори на Сидеров щяха да оберат последните плодове от разпадналата се националистическа коалиция.
Членовете на ЦИК прибързано и лекомислено одобриха искането на ВМРО и НФСБ. Сидеров надуши опасността и незабавно се обърна към съда, който се произнесе в негова полза. От съдебното решение се разбра, че всичко в „Обединени патриоти” се приема с единодушие от трите партии. Напускането на „Атака” било поискано от ВМРО и НФСБ, а хората на Сидеров така и не са го потвърдили. Следователно, атакистите продължават и досега да са официално в редовете на „Обединени патриоти”. Тоест, ЦИК не само е нарушила закона, но и го е направила в интерес на ВМРО и НФСБ.
Какво се оказва? През 2017 г. "Атака" влезе в парламента в коалиция с ВМРО и НФСБ. Сидеров оглави групата на патриотите в Народното събрание, даже излъчи министър (бившият шеф на икономическото ведомство Емил Николов, който беше уволнен, наред с Владислав Горанов и Младен Маринов, за връзки с ДПС!). В края на 2019 г. Каракачанов и Симеонов го изхвърлиха с гръм и трясък от групата. Всички връзки помежду им изглеждаха прекъснати. И сега Сидеров се обърна към съда и се примоли – моля, потвърдете, че съм заедно с тях, защото иначе няма да си получа местенцата в избирателните комисии. 

Цялата история става съвсем шантава,

когато вземем предвид, че "Обединени патриоти" продължават да функционират като коалиция в рамките на парламента и правителството, но всяка от съставните части на съюза е поела в различна посока за изборите. Сидеров никой не го иска за партньор и той се прави, че не иска никого. От ВМРО си повярваха, че 143 000 гласа, които получиха на евроизборите през 2019 г., ще се възпроизведат в още по-голям размер на парламентарния вот на 4 април и горделиво поеха сами. А Валери Симеонов, останал самичък с тъжните спомени за нищожните си 22 000 гласа на евровота, спешно се разтършува за нов съюзник. И за всеобщо смайване стисна ръката на лидера на "Воля" Веселин Марешки. Същият, който през 2019 г. презрително и гръмогласно обясняваше пред медиите, че няма да стъпи на парламентарната трибуна, която Симеонов "осквернил" със своето присъствие.
Сега обаче 

старите клетви са забравени, а се изричат нови,

все едно предните не са били. Но едва ли трябва да се учудваме толкова. Сидеров - бившият „златен пръст”, е правил всякакви главозамайващи обрати. Най-напред подкрепяше първото правителство на Бойко Борисов, след това се преориентира към кабинета „Орешарски”, скърпен от БСП и ДПС (дето уж всички националисти го ненавиждат), а през 2017 г. отново се обвърза с Борисов. Симеонов пък на всеки няколко години се събира с вожда на "Атака" - само за да се разделят след това с порой обиди и клевети, а понякога и физически сблъсъци. Що се отнася до Каракачанов, той скрупули няма - само да си припомним колко бързо се обвърза и заряза "България без цензура" на Николай Бареков.
Въобще фесовете на родните патриоти се клатят лесно. Само да се появи подходящият интерес.

Людмил Илиев, "Сега"