Подобни новини
Журналистката от в. „Труд” Анна Заркова е считана от всички свои колеги разследващи журналисти за „най-голямата” в бранша. Цената, която плати за смелостта си, обаче бе жестока - на 11 май 1998 г. тя бе залята с киселина близо до дома си в столичния ж.к. “Младост”. Извършителят на деянието остана ненаказан „по давност”. Журналисти обаче помнят, че последната й статия преди жестокото отмъщение бе със заглавие “Полицаи арестуват 9-годишно дете”. Днес, когато все повече следи от престъпления за жалост водят към служителите на реда, репортер на „ШОУ” помоли известната журналистка за коментар на парливи въпроси от все по-екстремния ни живот.
- Г-жо Заркова, вие помните една голяма част от култовите мутри - част от тях са се изповядвали пред вас, а някои, като Карамански дори са имали куража да ви споделят, че предчувстват края си... Не е ли ужасно, че на фона на сегашния ни обществен живот взеха да ни стават симпатични дори някогашните мутри?
- Мен ако питате, в мутрите - сегашни или предишни, трудно може да се намери нещо симпатично. Но може би се чувства напоследък нещо като носталгия към годините на прехода. В ония години силовите групировки бяха в своя разцвет. Спомнете си за рекета с бухалки, за лепенките по стъклата на колите и на фирмите, за уличните убийства, и ще видите, че нямаме причина да съжаляваме за това минало. Ако се натъжаваме за нещо, то е може би за вярата, която имахме тогава - че ще се оправим. Имаше даже такова телевизионно предаване "Шъ са оправим..." От тая вяра като че ли все по-малко ни остава.
- Вие добре познавате структурите на МВР. Точно преди покушението над вас бяхте написали за полицаи, които арестуват... дете! После арестуваха за покушението сина на техния шеф, но така и не доказаха вината му. И ние публикувахме в предишния си брой история на полицай с цял автопарк от тирове, джипове, коли и къща на Халкидики, който, уверяват ни, бил на... 700 лева заплата!...
- Уви, от опит мога да ви кажа, че да се пишат такива неща, съвсем не е безопасно...
- Какво се случва в системата на МВР?
- Винаги е имало добри и лоши ченгета. Само съотношението в броя им се променя - в зависимост от политиката на правителството и от личността на вътрешния министър.
- Дали това е "почеркът на Цветанов", както често се чува напоследък, или процесът на гниене е тръгнал още преди "ИПОН" и главсекът на МВР да са едно и също?
- Ако питате за почерка на Цветанов, ще намерите най-меродавното му описание в последното решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Там по делото "Гуцанов срещу България" евросъдиите отбелязват, че в един и същ период от време в страната ни е налице груб полицейски произвол, арести с цел репресия, без да я има задължителната по закон "неотложна причина" и обявяване на хората за виновни по телевизията въпреки че в правовите държави всеки гражданин е невинен до доказване на противното. В решението на евросъда се сочат и примери - акциите "Медузи", "Октопод", арестът на бившия военен министър Николай Цонев и други.
- От вашия опит имате ли отговор защо делата се пропукват в съда?
- Пропукват се там, където е най-тънко - в досъдебното производство. Неведнъж в съда ставаме свидетели на калпавата работа на разследващите полицаи под ръководството на прокуратурата. Неведнъж се вижда, че полицаите първо са арестували някого, а после са се опитали да намерят доказателства за вината му. Законът и житейската логика естествено изискват да се действа по обратния ред.
- Наскоро писах за едно момче - Кристиян, за което още не е ясно дали се хвърли, или бе хвърлено от висок етаж в столичния квартал "Надежда". Обадих се на разследващия да му задам въпрос, а той се държа надменно...
- Има доста държавни служители - и не само в полицията, които презират данъкоплатците, от чието име вие питате. Може би си казват: "Тия са глупаци, иначе нямаше да ми дават заплата..."...
В моята работа на журналист съм се срещала и аз неведнъж с лъжата, мързела и глупостта. Полицейски шефове позират пред фоторепортери и отъпкват следите покрай убитите сестри Белнейски като стадо говеда. После с маркуч измиват мъртвите тела, преди да вземат ДНК-проби от тях. Оцапват пръстите им с мастило и после търсят под ноктите биологични следи от убиеца...
- Дали това е професионална немарливост, или нарочна такава?
- Вероятно и едното, и другото. Вземете случая с Чочо - единствения свидетел на отвличането и убийството на Мирослава от Перник. От глупост ли го самоубиха полицаите от ГДБОП? Или за да онемее завинаги? Конвоират, моля ви се, арестуван за убийство, без да го обискират; той върви и си носи в джоба ножа и ключовете, после го пускат да влезе "по нужда" зад някаква врата, без да надникнат да видят накъде води тя, не се ли крие зад нея някой... После седят пред вратата като малоумни, докато той вътре отваря каса, вади пистолет и се гръмва в главата. Ами ако беше подпукал с пушкалото самите тях?!...
- Особено жестоко е, когато жертвите са деца. Родителите на удавеното аутистче Веско се разведоха - не можаха да издържат да останат заедно след смъртта на детето си. И двамата бяха убедени, че то е било убито, но това не се доказа...
- Не е само тази смърт, която остава неразгадана. 150 са неразкритите показни разстрели в България. Големи бяха хвалбите, че е обезвредена бандата от "Наглите" похитители. Но от десетина арестувани в затвора са само четирима. Съдът обяви, че сред тях не е "мозъкът" на отвличанията. А парите от откупите са изчезнали яко дим! Четиримата осъдени "Нагли" са бедни като църковни мишки. Това не го казвам аз, а Комисията по конфискацията.
- Когато похитиха Лара Банева - дъщерята на Брендо, се промъкнаха слухове, че отвличането е поръчано от висши полицаи, че има "бартер" за мълчанието на Евелин Банев. Чу се и името на Флоров... Тази версия продължава да се шушука дори от съдии, седнали на приказка по кафенетата...
- Докато съдиите обсъждат версии по кафенетата, вместо да се произнасят по доказателства в съдебните зали - тежко и горко на България! И на нас. Моите наблюдения на журналист показват, че полицаите на Флоров се държаха след отвличането на Лара повече от странно. В контролираните от тях интервюта, които даваше майката на отвлеченото момиченце, имаше пазарлък с похитителите. Когато момиченцето се прибра - слава Богу - живо и здраво, то говореше за някакви "приятели" на татко му, които се държали с него отлично, не го лишавали от нищо и го упътили накрая към полицията. Не е тайна, че Флоров и Брендо са били съученици и приятели. Тайна е какво е станало с техните отношения след това...
- Утихна и случаят Златко Баретата. Вие вероятно знаете и повече...
- Това, което знам, е, че автоматчик стреля по Златко Баретата в зоната за сигурност около Съдебната палата. Че засадата е била точно срещу прозорците на главния прокурор. Ако в България по това време органите на властта са си били на мястото, това би трябвало да стане с тяхно съучастие. Другата версия е за отчайващо безвластие, при което държавата и нейните граждани, включително и магистратите, са били оставени на произвола на съдбата.
- Беше ли немарливо разследвано и покушението срещу вас?
- Не мисля. По-скоро става дума за престъпление, от което не остават следи. Това е престъпление на страхливец - хвърля отрова по жена и бяга.
- Делите ли живота си на "преди" и "след" киселината?
- Животът е един. Говори се, че имало и друг някъде след това, но никой не се е върнал да каже така ли е...
- Казват, че страданието е нож с две остриета - или озлобява, или облагородява. Как намерихте пътя към вътрешната хармония, към баланса?
- Ако знаете къде е тоя път, кажете ми. Аз не знам...
- Продължавате ли да търсите в безсънните нощи някаква логика, някаква причина за посегателството върху вас?
- Не. Причината я зная. Знае я и бившият районен прокурор на София Славчо Кържев, който доста труд положи, за да издейства присъда за това престъпление. То обаче беше покрито с давност от времето, преди той да поеме разследването.
- От предишно интервю с вас усетих, че много държите на вашия баща Леонид Кацамунски - бивш шеф на следствието. Имаше намеци, че може да сте били нападната по някаква законспирирана връзка с него...
- Всеки е свободен да говори глупости.
- Говори се, че сте били много близка с убитата ямболска адвокатка Надежда Георгиева. И че дори нейните записи са у вас...
- Познавах Надя като журналист. Казвала ми е, че като адвокат е направила запис, които уличава покойния прокурор Николай Колев в продажност.Казваше, че може би ще дойде време да го извади. Това е, което знам.
- А защо бе избран за “жертва” на нейната смърт именно Никола Филчев? Кой и какво целеше, според вас, с дискредитирането му? Главен прокурор - луд и убиец! - не беше ли прекалено?
- Нали ви казах - всеки е свободен да говори глупости, колкото си иска, а ако живее в България, може да ги говори и тържествено по телевизията. Глупостите, които се изговориха за бившия главен прокурор Филчев, са толкова много, че ако ги подредим една до друга, ще се получи лента, с която може да се обиколи земното кълбо.
- Според вас правилно ли беше да бъде сменен съдията по делото срещу Цветанов?
- Аз пожелавам на Цветанов справедлив съдебен процес. Няма значение кой ще е съдията. Важното е да бъде различен от тези, които г-н Цветанов харесваше, когато беше вицепремиер.
- Кое според вас е знаковото дело на 2013-а от събитията дотук?
- Делото за незаконното подслушване, по което са обвиняеми Цветан Цветанов и шефове на тайните служби.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА/БЛИЦ
