В Швеция са пред режим на тока

Швеция разполага с по-малко от седмица, за да реши къде да съхранява ядрените си отпадъци или да рискува спиране на производството на електроенергия.
Скандинавската страна изчерпва мястото за съхранение на отпадъците от АЕЦ, произведени от шестте ѝ ядрени реактора, които доставят около една трета от националната мощност за битово потребление. Без решение преди края на месеца ядрените оператори, включително Vattenfall AB, казват, че ще трябва да започнат спирането на инсталациите само след три години. Това би предизвикало криза в централната власт и би поставило в риск целта за нулеви нетни емисии в Швеция. Правителството се събира в четвъртък и се очаква членовете на управляващата коалиция, сформирана от социалдемократите и Партията на зелените, да решат проблема, който е в застой повече от година.
„Няма реален начин да се замени ядрената продукция с толкова кратко предизвестие“, казва Торбьорн Уолборг, ръководител на държавната компания Vattenfall, която управлява пет от шестте шведски реактора. „Напротив, останалите реактори са необходими повече от всякога предвид огромния ръст на търсенето на електроенергия. Швеция ще трябва да стане неутрална по отношение на въглерода.“
Ситуацията в Швеция подчертава спорната тема за ядрената индустрия, като повечето страни все още не намират постоянно решение за съхранение на отработеното си гориво. За да влоши положението, Япония шокира света по-рано тази година, когато обяви плановете си да изхвърли повече от 1 милион кубически метра пречистена радиоактивна вода от разрушената атомна електроцентрала Фукушима Дай-Ичи в Тихия океан.
Европейските държави заемат различни позиции по отношение на ядрената енергия, като Германия избират да се откажат от нея, докато Франция и Великобритания разчитат на реактори за постигане на целите си за нулеви нетни емисии. Швеция, която залага на възобновяеми енергийни източници за голяма част от производството на електроенергия, ще се нуждае от ядрената енергия, както и от съкращаване на емисиите от тежката си промишленост и транспорта, за да постигне нулевата си цел до 2045 г.
Измина повече от десетилетие, откакто шведската компания за управление на ядрените горива и отпадъци подаде заявление за изграждане на хранилище. Метод, който включваше поставяне на отработено гориво в медни контейнери и погребването им на 500 метра под земята в бентонитова глина, вече беше одобрен от съседна Финландия, докато Русия избра скъпо рециклиране за своя ядрен отпадък.
Отговорната за изхвърлянето на всички ядрени отпадъци компания на Швеция заяви, че вече е получила одобрения от всички необходими съдилища, органи и дори от общината, където иска да построи обекта. Но правителството тепърва ще го одобрява.
„Тук не става въпрос за отстояване на позиция за или против ядрената енергетика, а за наличието на надеждно решение и необходимостта да се пристъпи напред с процеса“, каза главният изпълнителен директор Йохан Дашт.
Швеция трябва да вземе решение да избегне превишаването на разрешението за междинно съхранение, което в момента се използва от индустрията. Но тъй като рециклирането, прието от Русия, все още е рентабилно, а Финландия все още убеждава другите нации, че тяхната методология ще издържи поне 100 000 години без ръжда или изтичане, шведското правителство е в трудно положение.
Решението от такъв мащаб трябва да отнеме цялото време, което е необходимо, каза министърът на околната среда Пер Болунд. Вместо това правителството предлага да се вземе решение за разширяване на междинното място за съхранение и след това да се разгледа приложението за изграждане на хранилището.
„Чрез разделянето на различните решения правителството иска да избегне поставянето на Швеция в ситуация, която би застрашила доставките ни на електроенергия“, каза Болунд в изявление по имейл. За правителството, което разчита на антиядрената Зелена партия като ключова част от нейната управляваща коалиция, въпросът е изключително деликатен. Не само индустрията, но и Шведският орган за радиационна безопасност, така и Шведската енергийна агенция се противопоставят на този подход.
„Намирам за забележително, че това правителство не е в състояние да се довери на собствените си експертни органи при вземането на решения“, каза Дащ.