Всеки 7-и младеж е с психично разстройство

1 на всеки 7 младежи в света на възраст между 10 и 19 г. живее с диагностицирано психично разстройство, посочват от УНИЦЕФ в доклада Положението на децата по света 2021; Как си всъщност: насърчаване, закрила и грижи за психичното здраве на децата.
Почти 46 000 подрастващи губят живота си заради самоубийства всяка година, което е сред топ 5 причините за смъртни случаи в тази възрастова група.
Междувременно съществува огромна пропаст между нуждите по отношение на психичното здраве и финансирането на психичното здраве. Докладът показва, че в световен мащаб около 2% от бюджетите на правителствата за здраве се харчат за психично здраве.
„Изминаха дълги 18 месеца за всички нас, особено за децата. Със затварянето и ограниченията заради пандемията децата прекараха незаличими години от живота си далеч от семействата си, приятелите, класните стаи, игрите, които са ключови елементи на детството“, каза изпълнителният директор на УНИЦЕФ Хенриета Фор.
„Влиянието е съществено, а е само върхът на айсберга. Дори преди пандемията твърде много деца бяха под товара на неадресирани проблеми с психичното здраве. Правителствата инвестират твърде малко, за да вземат мерки във връзка с тези критични нужди. Не се придава достатъчно важност на връзката между психичното здраве и бъдещото развитие в живота“, посочи тя.
Пандемията оставя своето отражение върху младите. Според международно изследване на деца и възрастни в 21 страни, проведено от УНИЦЕФ и „Галъп“, средно 1 от 5 млади хора между 15 и 24 г. казва, че често се чувства депресиран или има малък интерес към различни дейности.
Докато третата година с COVID-19 наближава, влиянието върху психичното здраве и благосъстоянието на децата и младите хора продължава да е огромно. Според последните данни на УНИЦЕФ най-малко 1 от 7 деца в света е било директно засегнато от затварянето и ограничителните мерки, а повече от 1.6 млрд. деца са били засегнати от влошаване на учебния процес. Нарушаването на рутинните дейности, образованието, развлеченията, както и безпокойството за семейните доходи и здравето, кара много млади хора да чувстват страх, гняв и загриженост за бъдещето си. Например онлайн проучване в Китай в началото на 2020 г., цитирано в „Положението на децата по света“, показва, че около една трета от участниците в него се чувстват изплашени и тревожни.
Диагностицираните психични разстройства, включително дефицит на вниманието и хиперактивност, тревожност, аутизъм, биполярно разстройство, поведенчески разстройства, депресия, хранителни разстройства, интелектуални увреждания и шизофрения, могат съществено да навредят на здравето, образованието и работоспособността на децата и младите хора.
Докладът отбелязва, че комбинацията от генетика, опит и фактори от околната среда от най-ранните дни, включително родителски грижи, училищното образование, качеството на взаимоотношенията, излагането на насилие или злоупотреби, дискриминацията, бедността, хуманитарните кризи и здравните извънредни ситуации, като например COVID-19, оформят и оказват ефект върху психичното здраве на децата през техния живот.
Защитните фактори, като любящо семейство, безопасна училищна среда и позитивни отношения с връстниците, могат да намалят риска психични разстройства, но докладът предупреждава, че съществени бариери, включително стигма и липса на финансиране, пречат на много деца да се радват на позитивно психично здраве и да имат достъп до подкрепата, от която се нуждаят.