Новите пенсионери отварят дупка от 30% на пазара на труда

Новите пенсионери у нас отварят дупка от 30% в българската икономика, става ясно от отчета за 2019-2020 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България.
Според данните у нас едва 67 млади хора заместват 100 души, които излизат в пенсия. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Най-висока е стойността на коефициента в областите Сливен – 90, София (столица) – 79 лица, и Варна – 78. Най-нисък е този показател в областите Смолян – 41, Кърджали – 48, и Перник, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от едва 50 лица, влизащи в трудоспособна възраст.
Населението на България продължава да намалява и застарява, като остават ниски нивата на раждаемост и високи тези на смъртност у нас, са изводите в отчета. Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението.
В края на 2020 г. хората на 65 и повече навършени години са 1 504 048, или близо 22 на сто от цялото население. В сравнение с 2019 г., делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.2 процентни пункта.
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 44 години в края на 2020 година.
Средната възраст на населението в България е сред най-високите не само в Европейския съюз, но и в света, пише още в документа. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 25.3%, а на мъжете – 17.9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях. Най-висок е делът на хората над 65 навършени години в областите Видин и Габрово, където всеки трети е в тази категория. Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17.7%, и Варна – 19.4%.
Друга тревожна тенденция, посочена в отчета, е, че трудоспособното население продължава да намалява. Населението в трудоспособна възраст към края на 2020 г. е малко над 4.1 млн. души, или 59.8% от населението на страната. През 2020 г. броят на трудоспособното население намалява със 17 хил. души, или с 0.4%, спрямо 2019 г. Към края на 2020 г. над трудоспособна възраст са 1.7 млн. души, или 24.8%.
Като положителни тенденции през 2020 г. могат да бъдат отбелязани намаляването на детската смъртност,
задържането на тоталния коефициент на плодовитост на ниво, близко до средното за страните членки на Европейския съюз, намаляването на броя на разводите, увеличаване на механичния прираст на населението, подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот на населението, посочва се в документа.
Междувременно статистиката на Евростат показва, че сме в топ 5 на ЕС по липса на работна ръка.
Коефициентът на зависимост в напреднала възраст в ЕС се е увеличил значително през последните 20 години. През 2001 г. той е бил 25.9%, което означава, че по-малко от четирима души в трудоспособна възраст (20-64) издържат един човек на възраст 65 или повече години.