Строители напускат “Хемус” – държавата не им плаща, но начислява ДДС

Почти е спряла работата по участъците на магистрала “Хемус”, които бяха най-напреднали със строителството и би трябвало да бъдат завършени догодина и през 2024 г.
Това пише “24 часа”, позовавайки се на пътностроителни фирми, ден след като стана ясно, че заради липсата на индексация на строителните договори България е заплашена от това да загуби към 6,7 млрд. лв. европейски средства от строителни обекти, които не могат да бъдат финализирани заради поскъпналите материали.
Темповете на изграждане на “Хемус” са забавени още миналата година при служебното правителство. Макар тогава министърката на регионалното развитие Виолета Комитова да твърдеше, че не е спирала дейностите по лот 1, 2 и 3 на “Хемус”, държавната “Автомагистрали” ЕАД бави разплащанията на фирмите, наети с инхаус договори и те са били принудени почти да спрат работата.
Най-засегнат е 50-километровият участък от пътен възел Боаза, до който сега стига магистралата, до разклона за Плевен.
Този отрязък е разделен на три лота, по които работата почна още през 2018-2019 г. За следващите все още няма готови технически проекти и почти през цялата 2021 г. министър Комитова твърдеше, че там няма как да почне строителство и че договорите, по които на фирмите са платени авансово пари, са незаконни. Вътрешният министър Бойко Рашков дори почна да проверява какво са направили фирмите с платените вече суми.
През това време Комитова обясняваше, че единствените участъци, по които няма проблеми и се работи усилено, са лот 1, 2 и 3. Към днешна дата обаче думите ѝ не се потвърждават от изпълнителите.
“Почти сме спрели работа, защото не ни плащат. За цялата 2021-а сме получили само две плащания”, обясни Живко Недев, изпълнителен директор на “Хидрострой” АД. Фирмата е подписала най-големия договор за лот 1 на стойност 213 млн. лв., но по него са платени около 60% от парите. Договорените дейности по този участък са свършени на около 65%, потвърди последната инспекция на аутобана, направена от регионалния министър Гроздан Караджов през април.
По участъка има договори и с други фирми, но с по-ниски стойности. Те също са получили авансово пари, но далеч не пълните суми. 
По-слабо е изпълнението по лот 2 - едва около 14%, но строителството на този участък започна по-късно и неговият пусков срок е 2024 г. Там основната работа върши държавната “Автомагистрали”
но другите две фирми, наети от нея, се въздържаха от разговор с “24 часа”. Според източници от бранша обаче проблемът е същият – още по време на служебното правителство “Автомагистрали” са започнали да бавят с месеци плащанията.
Идентично е положението и на лот 3, каза Лазар Лазаров, бившият председател на пътната агенция, който в момента е зам. изпълнителен директор на “Пътинженерингстрой – Т” АД. Тази фирма има договор за лот 3. И там плащанията са нередовни, поради което фирмата е намалила темпото, макар и да не е спряла напълно.
“Овъртолихме се с кредити, за да довършим този участък, слава богу, че работим и по други обекти и засега успяваме. Независимо че част от парите са платени предварително и се очаква с тях да сме купили отдавна материалите, за да избегнем проблема с жестоката инфлация, не можем да си позволим да купим всичко предварително”, коментира Лазаров. И обясни, че авансово платените пари се удържат по специална  схема при всяко завършване на даден обект. Когато “Автомагистрали” удостовери, че дадена дейност е извършена, тя издава фактура, но стойността ѝ се намалява пропорционално с процента от договора, който представлява авансът.
“Например платили са ни половината под формата на аванс. Когато завършим някой обект, който струва 10 млн. лв., не ни плащат 10 млн. лв., а намаляват сумата с 50%. Но все пак трябва да платят”, обясни той.
С фактурите обаче настъпва и друг проблем, за който призна и шефът на “Хидрострой”. Те се издават от “Автомагистрали” ЕАД, въпреки че често парите не се плащат или това се прави с месеци закъснение. Но според Закона за ДДС с датата на издаването на фактурата получателят на парите е длъжен да внесе 20% от стойността в хазната до 14-о число на следващия месец.
Ако не го направи, от първо число на по-следващия месец НАП започва да начислява лихва за забавянето
Тя по закон е 10 процентни пункта над основния лихвен процент, т.е. в момента е 10%.
От същото пострадаха миналата година и фирмите за пътно поддържане – на тях АПИ издаваше фактури за свършената работа, но след юли бе престанала да плаща пари и фирмите се превърнаха в длъжници на хазната. Те и до ден днешен не са си получили парите и държавата им дължи към 800 млн. лв., а те от своя страна дължат на хазната към 160 млн. лв.
Според един от строителите, с които “24 часа” разговаря, няма начин една фактура да не бъде приета, след като е издадена, независимо дали си получил парите, или не.
Фирмите твърдят още, че никога не са били в позицията да избират дали да свършат дадена работа, която АПИ им възлага, или да откажат. Според договорите им, ако откажат даден ремонт например, трябва да платят 100% от стойността му.
Затова и нито една фирма в пътния бранш не може да си позволи лукса да откаже да свърши нещо по вече сключените договори.
От “Автомагистрали” ЕАД казаха, че ще направят пълна проверка какво са плащали на фирмите за първите три лота от магистралата до момента и ще отговорят в четвъртък. Но било почти невъзможно да не са се разплащали редовно. В момента държавната фирма има съвсем ново ръководство - целият петчленен съвет на директорите е с различен състав от този, който управляваше фирмата през миналата година. Още на втория месец на правителството регионалният министър Гроздан Караджов отстрани старото ръководство и назначи временно дотогавашните главни инженери за шефове до провеждането на конкурс. Конкурсът е в заключителната си фаза и се очаква всеки момент да бъдат обявени новите членове на борда на директорите, а след това - и изпълнителният директор. От регионалното министерство засега отклоняват коментар за евентуално спиране на строителството на “Хемус”, поне докато не стане ясно дали и кога ще мине през правителството методиката за индексиране на строителните договори.