Немците почват строежа на соларен парк в язовир "Огоста" до 2 г., намаляват неговата площ

Немският инвеститор, който заяви намерения да строи плаващ соларен парк върху язовир "Огоста" край Монтана, е преосмислил размера на инвестицията и големината на съоръжението. Лансираният дори от служебния министър на икономиката Никола Стоянов проект за 1 млрд. евро, ако се осъществи, ще бъде между 500 и 800 млн. евро, защото потенциалният инвеститор е решил да намали планираната мощност на соларната централа.
Това става ясно от интервю на управляващия партньор в България на германската компания "Профайн Енерджи" (Profine Energy) Крум Василев пред БТА. По думите му първоначално плановете са били този парк да бъде с мощност около 1 гигават, но в крайна сметка мощността ще бъде между 500 и 800 мегавата. 
Размерът на инвестицията зависи от размера на соларния парк, като 1 мегаватчас инсталирана мощност ще струва около 1 млн. евро, обясни Василев. Така, ако съоръжението е 800 мегавата, проектът ще е 800 млн. евро, ако е 500 мегавата - 500 млн. евро.
Големината на плаващия соларен парк зависели от няколко неща. Първото е състоянието на самия язовир, чийто ремонт ще бъде за сметка на инвеститора. След това - какво ще позволи държавата. Първоначалните очаквания на "Профайн Енерджи" са били, че може да се ползва целият язовир, но впоследствие се оказва, че трябва да има отстояние от стената. В крайна сметка могат да се ползват около 850 хектара от площта на язовир "Огоста", който е общо 2000 хектара.
"Предстои ни дълъг път преди да потвърдим, че фотоволтаичният парк е възможно да бъде реализиран. В момента преговорите са само на проучвателен етап. Но ако всичко върви добре, той може да позиционира България сред големите играчи на европейската зелена карта", коментира днес на специална пресконференция и Петер Мрозик, собственик и главен изпълнителен директор на Profine Energy.
Компанията в момента извършва подробна техническа и икономическа проверка за реализацията на проекта. Едва след като бъдат направени първоначалните проучвания на място и оценка на нормативната уредба, ще се прецени дали да се продължи с проекта и дали компанията ще участва в евентуален търг, заяви Мрозик.
Както стана ясно, за осъществяването на подобен проект са необходими промени в няколко закона, тъй като в момента законодателството ни не позволява да се изграждат фотоволтаични паркове върху водни площи. Наред с това вече има сериозно гражданско недоволство от проекта, особено от местните общности. „Огоста“ е четвъртият по площ и втори по обем изкуствен водоем в страната. Събира водите на реките Огоста, Бързия и Златица. Намира се на 600 метра югозападно от крайните квартали на Монтана. 
"Проблем с рибната популация в язовира няма да има. По никакъв начин няма да бъде засегнато използването на язовир Огоста за риболов, спортни и културни мероприятия", това увериха днес потенциалните немски инвеститори. Те планират да започнат информационна кампания, след като приключат с проучванията. Практиката в други държави показвала, че плаващите паркове намаляват загубите на вода от изпарения, като по този начин запазват естествения хабитат на рибите и земноводните видове.
Освен това фотоволтаичните паркове имали по-висока ефективност от обикновените. Това се дължало на естествените свойства на водата да охлажда соларните панели, които от своя страна намаляват нивото на изпарения на водата и защитават местната флора и фауна.
На пресконференцията присъства и търговското аташе на Германия у нас, и бе подчертано, че дейността на Profine Energy в България се ползва с пълната подкрепа на германското правителство, представлявано от посолството в София. Германия също била една от страните, наред с Австрия, Нидерландия и Испания, в които Profine Group вече успешно е осъществила подобни проекти. В момента компанията реализирала подобни проекти в Босна и в Сърбия.
Ако нещата вървят по план, първият плаващ соларен парк в България ще заработи до 4 години, посочва Крум Василев. Строежът може да започне след около 2 години, през които трябва да се направят законодателните промени, техническите проучвания и подготовка. Пускането в експлоатация може да бъде около година и половина - две след началото на строежа.