Конституционният съд отказа на ГЕРБ да тълкува възможностите за разследване на главния прокурор

Конституционният съд (КС) отхвърли искането на народни представители от ГЕРБ от състава на 48-ото Народно събрание да се произнесе по въпроса може ли следователи да разследват главния прокурор.
На заседанието са присъствали всички 10 конституционни съдии и решението е прието единодушно, съобщиха от КС, като се очаква пълният текст на решението им да бъде публикуван по-късно.
В последния работен ден на предишното Народно събрание цялата парламентарна група на ГЕРБ внесе искане за тълкуване в Конституционния съд на "независимост на съдебната власт" и дали освен независимост от другите две власти - законодателна и изпълнителна, понятието включва и независимост между трите органа на съдебната власт - съд, прокуратура и следствие.
ГЕРБ бяха основният отпор срещу проектите в предишния парламент, с които се предвиждаше създаване на механизъм за разследване на главния прокурор. Основният им мотив беше, че те са противоконституционни.
Предложенията за промени в Наказателно-процесуалния кодекс бяха няколко с различни вносителя, като основният от тях е на Министерския съвет и предвижда ад хок прокурор да разследва сигналите за извършени престъпления срещу главния прокурор. Поправките бяха приети с голямо мнозинство с 209 гласа "за", 1 против и без "въздържал се" на първо четене, но впоследствие с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП беше отхвърлена идеята на "Демократична България" срокът между двете четения да бъде съкратен, за да може Народното събрание да приеме окончателно проекта.
Промените са свързани с ангажимент на България по Плана за възстановяване и устойчивост и следващият парламент със сигурност ще трябва отново да се занимае с въпроса.
66-имата депутати от ГЕРБ написаха до Конституционния съд:
"Правният интерес от тълкуване на нормата на чл. 117, ал. 2 на Конституцията произтича от факта, че Народното събрание ще се занимава с реформиране на съдебната система, което ще засегне баланса между трите органа, включени в структурата на съдебната власт и статута на следователите в частност, както вероятно и структурата на Висшия съдебен съвет. "Съдебната реформа трябва да бъде поставена в конституционна рамка и нейната динамика не може да излиза извън зададените от Конституцията параметри. Поради това за нас на първо е важно да знаем с точност кое е конституционосъобразното място на следователите, респективно на структурата "Следствие"/следствените органи, в системата на органите на съдебната власт. От отговора на този въпрос ще следват възможностите за изменения в тази система."
Единият от законопроектите - този на "Възраждане", предвиждаше главният прокурор да може да се разследва от независим следовател. В момента Националната следствена служба е част от прокуратурата, а директорът е пряко подчинен на главния прокурор. Поправките на "Възраждане" бяха приети на първо четене както в комисията по правни въпроси, така и в пленарната зала, но до обсъждане на второ четене не стигна време в предишния парламент.
"Ако следователите и тяхната респективна организационна структура не бяха фактически изгубили високия си конституционен статус, може би в момента някои животрептящи въпроси, като например "Кой да разследва главния прокурор" или "Кой да преследва корупцията по високите етажи на властта", нямаше да съществуват и щяха да са се решили от само себе си", пише още в искането, в което се прави преглед на това каква е била структурата на съдебната система преди и как е имало период, в който прокурорите и следователите са били към съда.