Позиция от Враца! Адвокат Боряна Тончева с тежък удар по скандалните магистрати от Стара Загора

Един въпрос не ми дава мира от вчера. Кое е по-страшното? Това, което е сторил един комплексиран „мъж“ с 18 годишно момиче или това, което ѝ е причинил съдът като е приел преживения от нея ужас за лека телесна повреда? За моите скромни 20 години по съдебни зали съм видяла доста неща. Видяла съм добре подготвени в правно отношение, принципни магистрати с висок морал. Все още има много такива. За съжаление съм видяла и много хора, чието място не е в съдебната система, но с присъствието си там мъчат обществото и посрамват колегите си. 
В понеделник сутрин в национален ефир видяхме нагледно колко крещяща е нуждата от съдебна реформа. Но истинска, а не имитираща, поръчкова, писана на коляно, политически угодна и безполезна за обществото. Мисля, вече на всички е ясно, че няма никакво значение дали Главният прокурор се казва Иван или Борислав. Картинката е същата. Смяната на единия с другия не е и не може да бъде съдебна реформа. Трима души, изглеждащи като таман довлекли се от плажа и кисели, защото някакви журналисти са им развалили летния рахатлък, обясниха как законът, вещото лице и прокуратурата са виновни за тяхното решение да пуснат един опасен човек да се разхожда на воля. Не мога да разбера ние с тия хора едно и също право ли сме учили. В един и същ свят ли живеем? 
Страшно е, че сред нас се движат чудовища, способни да измъчват други човешки същества. За съжаление такива хора е имало, има и ще има. Много по-страшното е, че сме се докарали дотам системата, която трябва да предпазва обществото от такива хора да не функционира по предназначение.  
* Плашещо е от тримата окръжни съдии, постановили скандалното определение да не се е намерил поне един който да е прочел целия текст на чл. 129, ал. 2 от Наказателния кодекс? Все пак четенето не би трябвало да е трудно за хора, завършили право и работещи като съдии. Вярно - текстът е дългичък. Няколко реда е. И на всичкото отгоре като ги е изброил законодателят тия средни телесни повреди взел, че скрил обезобразяването на лицето или на други части от тялото по средата на алинеята, та да е още по-трудно за горките магистрати да ги видят. Но все пак получават заплати точно, за да четат и прилагат закона. При това да го прилагат в името на народа, а не в угода на долни извратени червеи. Впрочем по въпросите за видовете телесни повреди и тяхното разграничаване Пленумът на Върховния съд се е произнесъл още през 1979 г. с Постановление № 3 от 27.09.1979 г. по н. д. № 6/1979 г. Ако някой от тримата герои някога е чел това постановление щеше да знае, че нараняванията отговарят на класическа средна телесна повреда. Не ни трябва нов закон. Закон си имаме. Имаме и задължителна съдебна практика на Върховния съд по този въпрос. Ама няма кой да чете. Явно в Окръжен съд Стара Загора не четат ни кодекс, ни практика на Върховния съд. Лято е. Що да се затормозяват хората с четене? По-лесно е да кажат дежурното извинение, че прокурорът е виновен и има дупка в закона. Да, ама НЕ. Той прокурорът, че им е намазал ските си е така, ама те сами са се пуснали по надолнището.
* Ако случайно някой от тройния състав, някога все пак е чел цялата алинея 2 на чл. 129 от НК и Постановлението на Пленума на ВС, то явно никой от тях не си е чел делото. В противен случай това, което са видели като снимки и описание в експертизата на вещото лице поне малко би трябвало да им е заприличало на обезобразяване на лицето или на други части от тялото? Ама то не е тяхното лице или тяло. Следователно няма проблем.
* Ако все пак толкова единодушно и безкритично са приели, че е лека телесна повреда, то четенето пак е трябвало да продължи, защото не всяка лека телесна повреда се преследва по тъжба на пострадалия. Тези, които са от частен характер са изрично и изчерпателно изброени в чл. 161, ал. 1 от НК. Това, което се е случило с момичето не попада сред изброените там леки телесни повреди. Ако все пак допуснем виждането, че става дума за лека телесна повреда, то тя е причинена с особена жестокост предвид броя на нараняванията. Със сигурност нанасянето на толкова порезни рани, побоят, счупването на носа и обръсването на главата са били мъчителни и са продължили дълго. Телесна повреда в условията на чл. 131, ал. 1, т. 9 от НК не се преследва по тъжба на пострадалия, а е престъпление от общ характер и това всеки наказателен съдия трябва да го знае. При съответно обвинение може и в случая е трябвало да се вземе мярка за неотклонение. Съгласно Тълкувателно Решение № 2/2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК НА ВКС - досъдебното производство има подготвителен характер. Основната му задача е не да се реши делото по същество, а да се съберат и проверят доказателствените материали, необходими за изготвяне на обвинителен акт и повдигане на обвинение пред съда. Тоест, ако тези съдии познаваха това основополагащо за работата им Тълкувателно решение, те не трябваше да се фокусират върху текста, по който е повдигнато обвинението, а да изследват предпоставките по чл. 63, ал. 1 НПК. А те са:  да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Поне за мен от изнесеното от самите съдии в медиите, а и от мотивите по делото тези предпоставки са били налице. В общия случай за далеч по-малко опасни деяния обвиняемите изкарват по няколко месеца задържане под стража или домашен арест.
Никой не коментира и остригването на горкото момиче, но то само по себе си е престъпление по чл. 143, ал. 1 НК (принуда) и също се преследва от прокуратурата, тоест и то е било самостоятелно основание да се вземе мярка за неотклонение срещу насилника.
Явно за някой хора загърнати в тоги и облечени във власт (съдебна) няма никакво значение какво пише в закона и какво има в кориците на делото. Те недосегаемите и несменяемите си имат вътрешно убеждение и собствен морал, който удивително съвпада с този на извършителя.
И сякаш това момиче - герой е преживяло малко от насилника си, та гаврата продължи с високомерното поведение на някаква женица, дето си обичала работата. Само не разбрах кое обича – работата или заплатата, статута, парите за дрехи и другите екстри на поста? Защото, ако си обича работата трябва да чете малко повече и да е на нивото на поста, който заема. Включително като е нажежила обстановката до ниво на горски пожар да не се развява със свежа рокличка без ръкавче и за акцент - водно конче. 
Няма как да се подмине без забележка недопустимото правно невежество на един магистрат, който публично пред десетки журналисти в живо предаване на 31.07.2023 г. си позволи да обяви имената на пострадалата млада жена. Явно освен, че не е чела добре нормите на чл. 129, ал. 2, чл. 131, ал. 1, т. 9 и чл. 161, ал. 1 от НК тази съдия не е чела и Закона за защита на личните данни, Общия регламент относно защитата на данните и чл. 64 от Закона за съдебната власт. Тя нямаше никакво право да обявява имената на пострадалата. Интересното е, че не спомена кой е насилникът. Неговите лични данни, достойнство и добруване бяха защитени от системата. И тя, както и той посегнаха на момичето. Нейните лични данни изтекоха от устата на съдия от Окръжен съд Стара Загора по време на сутрешен брифинг малко след 9 часа сутринта на 31.07.2023 г. Откакто случаят доби известност нито една медия не си позволи да оповести името на момичето преди звучно то да бъде казано от български магистрат. Всички освен съдийката от ОС Стара Загора се съобразиха с волята и страха на семейството и близките, които не показваха лицата си и не споменаваха имена. Хората с право се страхуваха и нямат доверие на съдебната система. След като тя не е способна да спази дори простото правило да опази в тайна самоличността на лицата, за които се отнасят съдебните актове как ще е способна да защити справедливостта? Съдът, оповестявайки имената на момичето не остави избор на нея и семейството ѝ. Това може и да е за добро, защото отприщи такава вълна на съпричастност, че тези хора вече могат да не се страхуват. Всеки нормален българин е зад тях и ги подкрепяме.
Преди да пишат поредните позиции в защита на един от своите от Съюза на съдиите в България е добре да се приземят малко и да си спомнят какво пише най-горе във всеки съдебен акт. Думичките са много ясни: „В ИМЕТО НА НАРОДА“. Според чл. 118 от Конституцията на Република България правосъдието се осъществява в името на народа. Преди да обвиняват хората, разпространяващи снимки на съдията е добре от Съюза да проумеят, че тя тази съдия сама си е направила профил в социална мрежа и сама си е качвала там снимки, каквито е преценила за уместно. Те са публични по нейно желание. След като тя не е сметнала за нужно да опазва в тайна снимките на лицето и на дома си, то никой не е длъжен да ѝ ги пази. По-сериозните въпроси на които системата трябва да отговори след случая са няколко:
Защо окръжен съдия публично пред десетки медии оповести имената на пострадалото момиче въпреки защитата на личните данни по ЗЗЛД, Общия регламент относно защитата на данните и чл. 64 от Закона за съдебната власт? Тази съдия не познава ли закона? Или го знае, но не счита за нужно да го спазва? Ако така прилага законодателството, регулиращо защитата на личните данни, така ли прилага и Наказателния кодекс? 
Обществото получи високомерните отговори на тези въпроси. Сега се пита само дали Комисията за защита на личните данни и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет ще се самосезират за проверка спрямо конкретната съдия и спрямо Окръжен съд Стара Загора във връзка с нерегламентираното изтичане на лични данни на пострадалото момиче. Именно такова поведение на един магистрат уронва престижа на системата, а не разпространяваните в медийното и интернет пространство от трети лица снимки на този магистрат. Всеки човек сам гради и уронва престижа си със собственото си поведение. На никой не му се дължи уважение просто защото е съдия. Съдията е човек, натоварен с власт и отговорност. Ако ги носи с чест, ако познава закона и го прилага в името на народа със здрав разум, обществото го уважава. Ако чете закона избирателно и го прилага още по-избирателно, ако търси и намира оправдание за всякакви извратени човешки постъпки не може да очаква уважение. 
Честната позиция на гилдията е сама да се огледа и да види кои нейни членове не отговарят на стандартите на професията и лепят петна върху всички достойни магистрати. Вместо да се грижат за имиджа на окръжните съдии, пуснали изверг да се движи сред хората, да се бяха замислили как се чувстват районните съдия и прокурор в Стара Загора, които са си свършили работата с чест, достойнство и грижа за обществото. За статистиката на тези хора им се водят черни точки. Едно правилно и морално определение на районен съдия е отменено. Как се чувства този човек? За неговото достойнство грижа ли ги е от Съюза на съдиите? Как утре този магистрат да прилага закона – по съвест и според доказателствата, та да му отменят актовете или в унисон с общото безхаберие, та да расте кариерно и да има позитивна статистика на потвърдени безумия?  
Смайващо в позицията на Съюза на съдиите е обвинението, че хората си позволяват да коментират случая без да го познават. 
А Вие, дами и господа от този съюз как си написахте позицията? Отидохте в  Стара Загора и прочетохте делото в най-малки детайли? Или просто без да познавате случая заехте позицията на колежката си, защото Ви е колежка и няма значение дали е права или не? 
Има по-висши ценности от това, което се опитвате да защитавате. Изровете си главите от пясъка и се огледайте в реалния живот, защото това, което в момента стърчи високо и се развява пред погледа на обществото не е достойнство. Като искате да защитите колегата си – добре, ама поне да бяхте влезли в сайта на Окръжен съд Стара Загора и да видите кога и как е обявено скандалното определение. Можехте да прочетете протокола от заседанието и да видите вътрешните противоречия в мотивите на съда. Самите съдии са приели следното:
„Безспорно, начинът на извършване на тези наранявания е изключително жесток, като, това обстоятелство, наред с предишните осъждания на обвиняемия за квалифицирани леки телесни повреди, сочи и на реалната опасност същият да извърши престъпление. Последните факти разкриват жалбоподателя и като личност с висока степен на обществена опасност, склонен към прояви на тежка физическа агресия.“
Е като са установили особена жестокост и приемат, че това е лека телесна повреда, защо са игнорирали чл. 131, ал. 1, т. 9 и чл. 161, ал. 1 от НК?
Тяхното познаване и прилагане на закона всички го видяхме. Ама това ли е и Вашето целокупно становище, морал и ниво на правни познания? 
Ако Съюзът на съдиите иска да бъде полезен на членовете си, а защо не и на обществото, което с данъците и осигуровките, които плаща издържа цялата съдебна система,  нека поразгледа сам сайта на Окръжен съд Стара Загора и да види колко коректно и своевременно се обявяват съдебните актове по наказателни дела. Честно да си кажа до вчера не би ми хрумнало да преглеждам този сайт, защото нямам дела в Стара Загора. Обаче провокациите ми идват в повече. Вчера едни хора, крайно неподобаващо облечени за ситуацията, която искаха да коментират за пореден път натъртиха,че съдиите говорят с актовете си, че не дължат обяснения за тези актове и всичко е казано в тях. Отново станахме свидетели на пореден високомерен опит хората, които не са част от съдебната система да бъдат представени като тълпа нищо неразбиращи глупаци.  Та реших да видя колко съвестно от ОС Стара Загора си обявяват актовете, които ние простите не трябва да коментираме. Направих бегъл преглед на раздела „Съдебни актове“ в Единния портал за електронно правосъдие в частта наказателни дела на ОС Стара Загора. Оказа се, че там за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. има данни за общо 2372 акта по наказателни дела, в това число присъди, решения, определения, разпореждания и протоколи. От всички 2372 акта едва 48 са достъпни на сайта на съда в рамките на Единния портал за електронно правосъдие. От качените присъди само пет са обявени с мотивите към тях. Седем са без публикувани мотиви. На една са качени мотивите, но не и самата присъда. Има и 26 присъди, на които не са публикувани нито диспозитив, нито мотиви. Приемам, че за последните има законово ограничение. Не разбирам обаче по каква причина се спестява публикуване на мотиви към присъди, които са публично обявени в ЕПЕП. Мотивите не са написани в течение на месеци след обявяване на присъдата? Или ги има, но от съда не считат за нужно да ги оповестяват? Трудно е обществото да си направи изводи как работи един съд, когато той не счита за нужно да публикува актовете си. Още по-трудно е, когато в този съд съдебната охрана пази вратите на залите от публика и медии в иначе публични процеси. От кого и защо се криете мили хора? Така ли мислите, че се гради доверие в правосъдието? Ако не Ви харесва и трудно понасяте вниманието към работата Ви, може би трябва да помислите да се ориентирате към професии, които в по-малка степен засягат публичния интерес.
Случаят от Стара Загора със сигурност не е единствен. Той обаче преля чашата на търпимостта не само към насилниците, но и към институциите, които осигуряват безнаказаността на същите. На всички ни е ясно, че ако системата си беше свършила работата с това нищожество навреме, то никога не би имало възможността да посегне на момичето.  
Защо системата не работи правилно? Ако слушаме тримата герои от вчерашния брифинг вината е в закона, вещото лице и прокурора. Ние закон си имаме. Той е доста ясен. Имаме си и съдебна практика на ВС и ВКС как да се прилага законът в такива случаи. Явно не всички съдии четат достатъчно съществуващите закони и съдебна практика. Защо да очакваме, че същите тези хора утре ще четат нови закони? Най-вероятно общественият натиск ще доведе до промени в НК. Ще се доразвие списъкът с видовете телесни повреди. Ще се добавят още квалифицирани състави. Ще се увеличат размерите на наказанията. Но дали това ще промени съзнанието на хората, чието задължение е да прилагат закона? Не е възможно здрав човешки разум да направи пълен списък на извращения, които да се приемат за средна телесна повреда. Все нещо пак ще се пропусне и пак ще има оправдание за абсурдни съдебни актове. Проблемът не е в закона, а в хората, които го прилагат неправилно. Решението не е в раздуване на наказателния кодекс до библейски размери. Решението е по-просто. Трябва да се предвиди законов механизъм на съдии, които не четат и не прилагат закона според точния му смисъл или бавят до безпаметност делата си да им бъде отнемана т. нар. „несменяемост“. С поведението си такива образи вредят на обществото и съсипват репутацията на съвестните магистрати и на системата като цяло. Нали си говорим за съдебна реформа. Когато в чл. 129, ал. 3 от Конституцията е въведен този институт предположението е било, че в системата ще има само морални и подготвени хора, които трябва да са защитени от политически, икономически и други нерегламентирани влияния. А когато хората изначално нямат качествата за тази работа, но са намерили начин да стигнат до нея, или в течение на времето са се понесли по течението и гледат формално на папките по бюрата си – като папки, а не като човешки съдби, или са се изчерпали за професията, трябва ли да продължат да я упражняват до пенсия? Доколко са полезни такива магистрати за обществото и за системата, към която се числят? 
Спокойствието, което дава несменяемостта очевидно кара някои хора да се чувстват непогрешими и безкритични към решенията си. Очевидно им дава чувство за превъзходство над останалите и  ги кара да се присмиват с презрение над обикновения човек.
По темата с вещите лица, повдигната в казуса Стара Загора също може да се говори много. Тя е още по-болезнена по граждански и търговски дела. Списъците с вещи лица към окръжните съдилища са пълни с хиляди имена. Реално обаче се назначават нищожна част от тях. Много пъти съм се чудила защо се вписват толкова експерти, а после съдът работи с малцина от тях. Не е ли по-правилно и с вещите лица да се процедира като със съдиите – да се избират на случаен принцип? Предполага се, че след като са включени в този списък имат познанията и квалификацията да бъдат назначавани по дела. Защо тогава някои от тях никога не получават шанс да направят експертиза? Защо в залите виждаме едни и същи вещи лица? При някои видове експертизи това е обяснимо, защото има малко експерти. В масовите граждански и търговски спорове обаче, в които са нужни познания по икономика и счетоводство това няма извинение. Странно е как съдът се доверява винаги на едни и същи експерти, които дори не ходят при монополистите, а се доверяват безпрекословно на хвърчащи неподписани извлечения, предоставяни им от банки, застрахователи, мобилни оператори, доставчици на вода и топлинна и електрическа енергия. Обикновеният човек просто няма шанс да получи правосъдие при комбинацията съдия, който отказва да чете и прилага законодателството в сферата на потребителските спорове + вещо лице, което величае монополиста до степен на истина от първа величина, чиито сметки не трябва да проверява, а само да преписва чинно в заключението си. Естествените последици от това са усещането за дефицит на справедливост и недоверието в правосъдната система. Намираме се на крачка от това хората да спират да търсят защита на правата си от съдебната система, защото процесът е бавен, мъчителен, сложен и скъп, а прогнозата за справедлив изход не е добра. 
Като ще се прави съдебна реформа не може ли да се помисли Министърът на правосъдието или специален орган към него да организира работата на вещите лица, преводачите и тълковниците в цялата страна.  Съдът да отправя искане до този орган като посочи от какъв експерт или преводач има нужда и за кога, но не той да си го избира, а такъв да му бъде подсигурен от независима институция, която набира, проверява годността на вещите лица и разпределя работата им според нуждите на съдебната система. 
Имаме шанс да използваме енергията, отприщена от една зловеща случка и да извървим стъпките към реформа, която да е в интерес на обществото или да продължим да се правим, че проблемите не съществуват. Само от нас зависи в какъв свят ще живеем.

Адвокат Боряна Тончева, фейсбук