Човешкото сърце не може да издържи на гледките в Газа

Отчаяните опити на наши сънародници да напуснат опасната зона на Ивицата Газа продължават. Въпреки навлизането на камиони с хуманитарна помощ, ситуацията там остава изключително тежка. А изход няма - нито на север, нито на юг.
Ситуацията остава без промяна - 37 български граждани чакат евакуация, но такава няма.
След дни опити NOVA се свърза с Шауки Мухайсен. В Газа няма интернет, нито обхват и обажданията рядко са сполучливи. Именно тези обаждания обаче са единствената надежда и единственото спокойствие за близките им - че те са живи.
Шауки е завършил медицина във Варна и е работил като невролог в болница в Газа. Днес - бяга с жена си и детето си от войната и чака момента, в който ще бъде отворен хуманитарен коридор и ще може да дойде в България.
Шауки Мухайсен успява да се спаси по чудо. Бяга със семейството си от гр. Газа към Хан Юнес, където трудно и след много опити успяваме да се свържем с него. 
„Аз се чудя даже как се свързахте. Интернет няма. Нещата не са за описване, едно човешко сърце не може да издържи. Човешкото сърце не може да издържи на гледките, които виждаме всеки ден”, каза той.
В момента са в център, в който живеят 46 хиляди бежанци, които бягат от войната. Иска близките му в България да знаят - че той, съпругата му и дъщеря му са добре.
„Нещата са жестоки, жестоки. Просто нямам думи да ви ги опиша. Изведнъж целия апартамент замина и домът, и колата, всичко, всичко. Целият квартал, в който живеехме, е унищожен. Не можеш да го познаеш”, добави Мухайсен.
Шауки казва, че не мисли за материалната загуба. Защото това се преживява. Друго обаче не може да преживее. „Вчера загубих вуйчо ми, жената на вуйчо ми, братовчедка ми. Вчера загубих може би 5-6 човека. Всеки ден това е ежедневно изпитание. Надяваме се просто да свърши този кошмар, това е голям кошмар”, посочи лекарят.
Инширах Ал Шарафи, с която ви срещнахме още в петък, не спира да се надява - снаха ѝ и трите ѝ внучета, които са блокирани в ужаса на Газа, да се приберат в България. Спокойствие ѝ дава само моментът, в който успява да ги чуе макар и за кратко.
„Децата не мога да ги чуя. То аз едвам говоря с нея, тя няколко думи, само да знаем дали са живи. А той успява да говори понякога с големия, бащата. Той говори: Татко, защо ни остави тук, ние искаме да се върнем, ще умрем тук”, разказва Шарафи.
Молбата на семействата е отправена към България. „Българското посолство в Кайро, по най-бързия начин, каквото могат да направят да измъкнат тези български деца от там”, помоли тя. 
Свързали са се с външното ни министерство. За момента единствено им е предадено, че ако има възможност ще бъдат изведени в Египет.