Станислав Попов: Враца заслужава и може повече

Здравейте г-н Попов, водите листата за общински съветници на „Бъдеще за Родината”  Враца? Какво ви свързва с града?
Аз самия съм роден в  Пиринския край, а във Враца ме отведе, може да се каже съдбата или пък случайността. Аз съм икономист по образование, имам  среден или по скоро малък бизнес и преди години професионалната  ми работата ме доведе тук. Дали заради гледката на Балкана, дали заради перспективите, които виждам пред този град и регион реших, че тук е моето място. Взех си и жилище, засега под наем. Доста бях и чел за Враца и нейната история, имате много добър регионален исторически музей, ръководен от един от най-добрите съвременни български археолози Георги Ганецовски. Наистина ми харесва живота тук. Най-кратко казано - хубав град, с богата история, който заслужава повече и може повече.

Къде виждате перспективи пред Враца?
Възстановяване  на индустрията, селското стопанство и туризма – там е ключа. Та тук беше най-големия гигант на България „Химко”. Безценен завод. За животновъдство и земеделието има ли смисъл да говоря? Враца е била еталон за тези сфери преди Освобождението, по време на Царство България и след 9 септемри. Три системи са се сменили – османско иго, царска България, социалистическа България, а Враца все е била на водеща позиция като икономика. За изненада на всички след промените цяла Северозападна България вместо да просперира, беше пратена образно казано в „девета глуха”. Това е голям грях към този край. Географският район, разположен най-близо до Европа, все още изостава най –много от европейските стандарти. Туризмът също е изключително важен за града. Първо, разбира се, във връзка с Христо Ботев и неговата чета, като между другото двама богати врачани Давид Тодоров и Мито Цветков Бакалбашийски са били от най-близките съратници на войводата. Второ заради богата тракийска, римска история и особено праисторията. Тук в Градешница е открита плочката, върху която според редица изследователи стои най-древната писменост в света. Дали това не може да се превърне в туристическа атракция, не само за българите, но и за чужди туристи. Според  мен може.

Не звучи ли твърде хубаво за да се случи?
Както беше казал някой „човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”. Мисля че и с един град е така. Един град е толкова голям, колкото са големи мечтите на хората, живеещи в него. Враца и врачани имат право да мечтаят. Нещо повече. Вече познавам врачани. Те не искат някакви нереални неща, а се стремят към постижимото. Нормален, спокоен, уреден живот в един нормален, уреден град. Някой неща зависят от общината, а други от общото състояние на държавата.

Как оценявате общото положение в страната?
Смятам, че държавата ни като цяло не върви по добър път. Тази тригодишна перманента политическа криза  се отрази по драстичен начин на ситуацията. Инфлацията достигна големи нива, тепърва много хора с кредити ще усетят ръста на лихвите, потреблението пада, парите в бюджета падат, очевидно ни очакват много трудни времена. Всъщност те вече са тук. За капак това не е някаква нашенска криза, а този път ние сме прашинка от световния безпорядък и хаос. През последните години се напечатаха трилиони, които сега взривяват финансовата система, една война в Европа и една, която може да избухне с такава сила в Близкия изток, че дори сегашното положение ще ни се стори добро. Както казват китайците едно от най-големите проклятия е да живееш в интересни времена. Ние сме обречени да живеем в интересни времена. Въпреки, че не знам дали това е проклятие или възможност – можем да научим и да се поучим много от сегашната ситуация, стига да проявим малко разум и желание.

Ако идва такава огромна криза, какви са възможностите за Враца?
Кризата е и възможност. Скоро стоката, храната, ресурсите, хората, които могат да произвеждат,  ще бъдат по ценни от финансовите потоци.  Който произвежда, той не само ще оцелее, той ще бъде и господар на съдбините си. И още нещо.  Има един офицер на име Ангел Янчев от Врачанския полк, който през Първата световна война попада във френски плен и за да не бъде пленено полковото знаме,  го опасва около тялото си и го носи така девет месеца. Има още нещо важно. През цялото време той е бил ранен. Девет месеца носи куршум в тялото си, защото ако се оперира, французите ще видят знамето. Връща със във Враца и предава знамето.  Потомците на такъв човек не бива да се страхуват от нищо. Враца е била, е и ще я бъде. Тя има бъдеще. 

Гласувайте за Станислав Попов с бюлетина 69 и преференция 101!

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

Галерия