Калина Андролова: Деница Златева е обобщен образ на начина за източване на държавните дружества

Още веднъж за фактите и абсурдите в „Булгаргаз“:

– През 2023 г. държавното дружество „Булгаргаз“ е загубило близо 40% от пазара си, а продажбите към индустриалните клиенти спадат точно наполовина;

– Справка в документите показва, че „Булгаргаз“ губи всеки месец от действия на борсата средно около 10 млн. лева. Но има и критични месеци като например месец май 2023 г., когато Деница Златева реализира загуби от операции в размер на 37 млн. лева. Така „Булгаргаз“ има общо загуби за над 120 милиона лева за изминалата година;

– Шокиращо е, че „Булгаргаз“ продава газа на българската индустрия по 89 лева за мегаватчас (например през май), а на борсата в Гърция продава същия този газ по 50 лева за мегаватчас. Тоест купуваме от гръцката „Митилинеос“ газ, част от който после продаваме на гръцката борса на загуба. Някой може ли да обясни логиката на тази икономическа дейност на изпълнителната директорка Деница Златева, обучавана на „гениални“ финанси във външнополитическия отдел на БСП?!

– „Булгаргаз“ е единствената газова компания в света, която търпи загуби! При това е бивш монополист на пазара. Деница Златева превърна компанията в донор на разни фирми, които със сигурност се отблагодаряват за любезността й да въвежда дружеството в режисирани загуби;

– В момента в газохранилището „Чирен“ има 3 млн. и 200 хиляди мегаватчаса природен газ на цена 215 лева за мегаватчас. Отделно в Турция има 1 млн. и 358 хиляди мегаватчаса от американската компания „Шениер“ на цена 201 лева, които Деница Златева не смее да вкара у нас. Защото парното на гражданите ще стане безбожно скъпо, а бизнесът трябва да спре да работи. За тези количества общо, в „Чирен“ и Турция, дружеството „Булгаргаз“ е платило 960 млн. лева. Обаче в момента пазарната стойност на тези количества е 273 млн. лева, тъй като към днешна дата цената на Нидерландската газова борса TTF, по която ценообразува цяла Европа, е 30 евро за мегаватчас. Тоест българският народ ще трябва да плати извънредно разликата от 687 млн. лева в резултат на политическите и финансовите експерименти на едно скандално управление – и на държава, и на дружество;

– Газът от „Шениер“ е поръчан през ноември, за да бъде доставен през април миналата година – 1 млн. 585 хиляди мегаватчаса. Но тъй като цената е няколко пъти по-висока от цената на газа на борсата през април, Деница Златева решава да купи заместващи количества на по-ниска цена. Така „Булгаргаз“ купува още 500 хиляди мегаватчаса газ от „Тотал“ на цена 100 лева, паралелно с шениерските наличности за над 200 лева за мегаватчас. Американците, отчитайки смущаващата разлика в цената, предлагат на Деница Златева да плати неустойка и доставката да не се осъществи. Тоест „Булгаргаз“ да понесе по-малка щета. Но нашата мениджърка, която се е специализирала в икономика на загубите, отказва категорично, за да не разочарова американското посолство. Златева решава да плати 165 милиона долара за газ, по-голямата част от който още не го е доставила от Турция;

– Деница Златева е обобщен образ на начина, по който се източват държавни дружества. Държавните дружества губят методично, а парите се извличат от частни фирми, като операциите се легитимират съобразно същността на конкретното дружество. Но винаги са крайно необходими. В този ред на факти, през прословутия месец май 2023 г., който ползвам за пример, „Булгаргаз“ извършва 1372 сделки на борсата и всички до една са на загуба. Златева всъщност не е изпълнителен директор, тя е опция за източване!

– В този бизнес има свръхточно планиране. Не може да поръчваш 10 единици, да продаваш по договори 6 единици, и да се „налага“ останалите 4 единици да пускаш под себестойност на борсата. Векторът на работа е следният: първо сключваш договорите с клиентите, после поръчваш обема на газа. Само че Деница желае да реализира загуби, те й носят лично щастие. Бизнесът на „Булгаргаз“ са дългосрочните договори, а не борсата. Борсата е опция за балансиране и печалба (ако си умен!), но не е платформа за системни ежемесечни загуби на дружеството.

Калина Андролова