Тодоровден е! Черпят любими имена, спазват се древни обичаи

В първата събота след Сирни заговезни Българската православна църква отбелязва Тодоровден. Празникът е известен и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. 
Датата на честването му, както и тази на Великден, се определя по лунния календар.
Според народните обичаи Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден. В т. нар. кушии - традиционни състезания с коне, участват както професионалисти, така и любители на конния спорт.  
Не слагайте това на трапезата в събота, а младите жени задължително трябва да...
Православната общност пък почита днес паметта на свети Теодор Тирон. Макар църквата да празнува паметта на светеца в деня, в който той пострадал за Христа (17 февруари по гражданския календар - 1 март стар стил), главният празник за него се чества в първата събота от Великия пост (Тодоровден) за възпоминание на чудото, станало няколко десетилетия след неговата смърт. 
Тогава гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363), който още продължавал да желае възвръщането на езичеството, знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.
Легендата разказва, че св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара.
На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара.
Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал редовна, чиста стока на пазара. Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон и за спомен се вари жито и се благославя в църква. 
В българския народен календар първата седмица от големите великденски пости е наречена Тодорова неделя. Названието идва от деня на Тодор в събота. В центъра на празника са конете, затова той се нарича още и Конски Великден. Конните състезания се устройват в чест на Свети Тодор – един от тримата най-почитани от българите светци-конници.
Поверието разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Когато пристигне, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака си (копието си) до него.
А самият светец влиза при Бога, за да го моли да прати лято на земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото където е забоден маждракът на Св. Тодор, започва да се издига пара и стопля земята.
Традиционно на трапезата има пита с мая, леща, чорба от гъби. 
Имен ден празнуват всички с имената Тодор, Тодора, Тодорка, Тодорин, Тодорина, Теодор, Теодора, Теомир, Теомира, Теодомир, Теодомира, Теослав, Теослава, Теодосий, Теодосия, Тодьо, Тода, Теди, Тошо, Тошка, Тотьо, Тото, Тотка, Тота, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Дарин, Дарина, Дарко, Дарка, Дария, Дариян, Дарияна, Даримир, Даримира, Дарислав, Дарислава, Дарен, Дарена, Даро, Дара, Доро, Дора, Дорка, Дориан, Дориана, Дориян, Дорияна, Дорчо, Доротея и Доротей.