Съдилища си подхвърлят предсрочното освобождаване на Иванчева

Десислава Иванчева е осъдена за корупция. Нейната вина не се коментира, защото вече е коментирана от три съдебни инстанции. И те категорично се произнесоха, че е виновна.
Но дори осъдените имат някакви права. Едно от тях е да получат условно предсрочно освобождаване, когато изпълнят определени условия. Например – да излежат половината от присъдата си и, както се изразява законът, да са дали доказателства, че са се поправили. Разбира се, последното се преценява от съда, който трябва и да одобри или отхвърли предсрочното освобождаване.
Но какво се случва, когато съдът просто не желае да се произнесе? Случва се това, което се случва с Иванчева, пише Mediapool.

Вземи го ти
Понастоящем тя все още е в затвора в Сливен. Излежала е повече от половината от присъдата си, което ѝ дава право да поиска предсрочно освобождаване. В началото на годината това е направено. По това време обаче Иванчева се намира не в Сливен, а в Ловеч, където има затворническа болница. Тя е там заради белодробно заболяване.
Ето защо делото за предсрочното ѝ освобождаване е образувано в окръжния съд в Ловеч. Причината е, че по закон такива процедури се разглеждат от съда по мястото на изтърпяване на присъдата.
Прокуратурата обаче е на различно мнение. Държавното обвинение пледира, че материалите трябва да се изпратят в Сливен, защото тя лежи в тамошния женски затвор. Съдът се съгласява и на 10 февруари прекратява делото и го изпраща на окръжния съд в Сливен.
Там обаче сценарият се повтаря. Сливенският съд решава, че тъй като Иванчева все още се води настанена в болницата в Ловеч, решението за евентуалното ѝ освобождаване трябва да се вземе от тамошния съд.
И тъй като магистратите и в двата града очевидно не искат да се занимават с тази история, делото стига до Върховния касационен съд (ВКС). В края на февруари магистратите решават, че делото трябва да се гледа в Ловеч, защото, макар и в болница, Иванчева все още е затворник и изтърпява присъдата си там.
Следва образуване на ново дело в ловешкия съд. Но изненада! Иванчева вече се намира в Сливен, защото междувременно е била излекувана и пратена обратно в Сливен. Ловешкият съд се опитва да я призове, но началникът на местния затвор отговаря, че осъдената вече не е там. И затова делото е прекратено за пореден път. И отново е изпратено в Сливен. Какво прави съдията там? Още от същото. Прекратява делото с аргумента, че "меродавният момент за определяне местоизпълнението на наказанието, което от своя страна определя компетентният да разгледа искането за условното предсрочно освобождаване съд е моментът на образуване на делото по постъпилата от осъденото лице молба".
С други думи сливенският съд казва, че делото трябва да се гледа от ловешкия съд, защото там е подадена първата молба за освобождаване и там се е намирала Иванчева два месеца по-рано. Понеже отново на никой не му се занимава, пак се стига до ВКС.
За втори път върховният съд решава, че делото трябва да се гледа в Ловеч. Изпраща материалите там отново, а в определението си посочва, че въпросът кой трябва да вземе решение вече бил изяснен при предишното пътуване на делото до София. Единствената промяна е, че Иванчева е била върната в Сливен, но това не променя факта, че молбата ѝ е била подадена в Ловеч още през януари.
"Няма никакво основание да се счита, че всяка последваща промяна в местонахождението на осъденото лице за изтърпяване на наказанието има за последица промяна в компетентния да разгледа делото съд и влече след себе си промяна на подсъдността. Последното би довело, в случаите на необходимост от предприемане на последващо лечение в друго лечебно заведение или промяна в местоположението на осъденото лице в място за изтърпяване на наказание във връзка с участие в друго съдебно производство например, до абсурдна ситуация, препятстваща възможността за своевременно разглеждане на делото“.

Специално отношение
Абсурдът обаче е реалност. След две въртележки Ловеч-Сливен-София-Ловеч делото е доникъде.
Защо се прави всичко това? Има я конспиративната теория, според която така ще се блокира възможността да се поиска повторно освобождаване, ако сегашното бъде отказано. Според НПК осъденият има право на такава молба веднъж на шест месеца. А тъй като на Иванчева и остава около година от присъдата, подобно развитие би означавало, че тя няма да може да поиска ново освобождаване преди наказанието ѝ да бъде излежано.
Разбира се, това е спекулация. Но е факт, че от самото ѝ арестуване Иванчева получава "специално" отношение от прокуратурата, но и от съда.
И как не, след като делото срещу нея е единственият антикоруцпионен успех в последните десетина години. Още от задържането ѝ през 2018 г. върху този процес е съсредоточен особен интерес. Но той не е само защото беше арестуван районен кмет на София. Още тогава прокуратурата реши да рекламира решимостта си да се бори с корупцията и последваха влачене с белезници напред-назад и месеци държане в ареста. Последното беше по решение на несъществувашия вече спецсъд, но не без съдействието на държавното обвинение.
Самият съд също успя да се покаже като виден борец с корупцията. На първа инстанция Иванчева бе осъдена на 20 години затвор, наказание, което обичайно се дава за убийство. Следващите инстанции намалиха присъдата ѝ и в крайна сметка тя влезе в затвора за шест години. Бившата кметица на столичния район "Младост" бе осъдена за поискан подкуп от строителния предприемач Александър Ваклин. Делото срещу нея бе разгледано в рекордни за българските стандарти срокове – три инстанции за четири години. А може би за предсрочното ѝ освобождаване решението ще бъде взето обратния начин – колкото по-бавно, толкова по-добре.