Искат увеличаване на таксата за избор на екип в болниците

Таксата за избор на екип в болниците да се повиши и да се предприеме бърза реформа на модела на финансиране на лечебните заведения. Това са част от идеите, които лансираха от Българската болнична асоциация (ББА) на събитие по повод нейната 10-годишнина. От асоциацията, която представлява повече частни и по-малък брой общински болници, смятат, че увеличаващите се пари за здравеопазване не отговарят на ръста в потребностите на населението и разходите за издръжка.
"Имаме една ножица, която се отваря и трябва да кажем, че тази ножица убива здравеопзването. Тази ножица убива малките лечебни заведения и тези, които нямат заделен ресурс да покрият дефицита и лишаваме голяма част от обществото от медицинска помощ", каза Андрей Марков, от Управителния съвет на асоциацията, който е съосновател и управител на Сити Клиник - Сърдечно-съдов Център.
Според него всяка болница сама трябва да определя размера на таксата за избор на екип, а не да се фиксират абсолютни цифри. "Административните решения не са гъвкави и не помагат на никого", посочи той. На въпрос дали това не създава риск определени услуги да станат недостъпни, Марков коментира, че ако услугите на едно лечебно заведение са недостъпни, то ще фалира. В момента таксата за избор на лекар не може да надхвърля 500 лв., а за избор на екип – 900 лв. и не е променяна повече от 12 години.
Марков посочи, че в момента увеличаване на здравните вноски не е решение, защото политиците няма да се решат на подобна стъпка. Той допълни, че болниците не искат пациентите да доплащат, но причината това да се случва е, че нямаме истински солидарен здравен модел в момента. "Имаме покритие на солидарността на 55% и останалата част от средствата за здравеопазване се осигуряват от неформални плащания от джоба на хората. Затова е нужна бърза реформа на модела на финансиране на здравеопазване", каза Марков. По думите му наличието на само един осигурител в лицето на Здравната каса в момента явно е недостатъчно и контролът не може да бъде ефективен при това положение. Според него решението е в надграждане на системата със застрахователен модел.
По думите му именно застрахователите са най-заинтересовани от обръщане на пирадимита и даване превес на профилактиката и превенцията пред болничната помощ. Марков посочи, че се увеличава търсенето на допълнителни здравни застраховки, т.е. мисленето на хората постепенно узрява до тази идея за надграждане на модела.

"Болниците трупат дефицити, затова търсят доплащане"
Председателят на Българската болнична асоциация адвокат Свилена Димитрова посочи, че разходите на болниците растат на фона на замразени цени на болничните услуги. "Една от членуващите в асоциацията болници е направила извадка за тримесечие като се сравняват как са се променили разходите по пера в едно отделение през 2025 г. спрямо 2024 г. Лекарствата са увеличени с 15%, медицинските консумативи - с 10%, медицинските изделия - с 40%, храната - с 5%, прането и дезинфекцията – с 6% или средно с 16% на всички разходи при нарастване на дейността само със 7%. За една година лечебните заведения не са получили никаква компенсация и цените на клиничните пътеки са същите като миналата година. Това е един скрит дефицит, който остава като буфер в лечебните заведения", посочи Димитрова.
Тя припомни, че още преди 3 години ББА е изчислила, че всички здравни вноски за целия живот на един човек в България са по-малко от една не много скъпа операция в Германия или в Турция.
"Т.е. това, което хората влагат в момента в собственото си здраве наистина е доста символично. Има 8 месеца забавяне от Здравната каса в изплащането на извършени дейности от болниците, няма да дойдат и лихви за тези суми. Така като единствен буфер за лечебните заведения остава възможността да търсят доплащане от пациентите. Но не във всеки район хората могат да си позволят доплащане", заяви Димитрова.

МЗ ще обсъди промяна в таксата за избор на екип
Здравният министър министър Силви Кирилов коментира, че е въпрос на обсъждане и разчети в Министерството на здравеопазването дали да се повиши изборът на екип. "Аз съм длъжен да разгледам повдигнатия въпрос", каза Кирилов, но без да се ангажира какво ще е крайното решение.
Относно евентуална промяна в модела на финансиране на здравната система Кирилов посочи, че това е стратегически въпрос, който би се разглеждат от Съвета за съвместно управление, а той може само да участва в обсъждането.

Лекарският съюз е против фиксираните такси
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов подкрепи идеята за повишаване на таксата за избор на екип като коментира, че е против фиксирането на твърди суми какъвто е и случаят с потребителската такса за болниците, която наскоро беше намалена от правителството от 5.80 на 1 лев. "Ами ако утре ако стане инфлация 200-300%?!", коментира Брънзалов и допълни, че таксата трябва да е обвързана с някакъв обективен показател.
По повод злоупотребите в някои болници, които искат от пациентите задължително да правят избор на екип, Брънзалов коментира, че който злоупотребява трябва да бъде санкциониран. "Но пък има и болници, където пациентите не могат да влязат при даден специалист и 5 месеца. Факт е, че от чужбина идват пациенти да се преглеждат при наши лекари и им се дават часове след много дълги периоди", каза Брънзалов.

Болниците искат по-кратко обучение за медицински сестри
От Българската болнична асоциация лансираха и предложения за преодоляване на кадровия дефицит в системата и по-специално по отношение на медицинските сестри.
Д-р Цветелина Спиридонова от управителния съвет на ББА лансира идеята за намаляване обучението на медицинските сестри, което би мотивирало повече хора да се обучават. В момента у нас обучението на медицинските сестри е 4 години и 4800 академични часа, като само една година от това обучение е в болнично заведение. Докато в ЕС медицинските сестри се обучават в продължение на 3 години и 3200 академични часа", каза Спиридонова.
"Нашите сестри не са с по-нисък коефициент на интелигентност и със сигурност могат да завършат образованието си в рамките на три години", коментира тя. Спиридонова посочи, че може да се очаква съпротива, тъй като предложението засяга интересите на учебните заведения, които обучават професионалисти по здравни грижи.
Здравният министър Силви Кирилов обаче не е привърженик на идеята за намаляване обучението на медицинските сестри. Съсловната организация на сестрите също вече се обяви срещу намаляване на обучението им. 
По темата с медицинските сестри Андрей Марков обяви подкрепа за възможността те да се договарят самостоятелно със Здравната каса за услугите, които извършват като домашни посещения и патронажни грижи. "Това е абсолютно необходимо. Това е една възможност тази категория здравен персонал да реализира и собствени доходи. Защото в момента тези доходи се изземват от другите нива в здравеопазването, разбирайте, тези, които ръководят. А това не е редно. Средствата трябва да остават в хората, които полагат този труд", посочи Марков.