Китай откри неизвестен досега микроб на космическата си станция

Китайски учени са открили непознат досега вид микроорганизъм на космическата станция „Тянгун“ и е възможно той да е развил характеристики, които му помагат да оцелее в космоса, пише БГНЕС.
Астронавтите на борда на китайската космическа станция „Тянгун“ използват стерилни кърпички, за да вземат проби от вътрешността на кораба, се казва в статия, публикувана в International Journal of Systematic and Evolutionary Microbiology. Анализът на тампоните, взети през май 2023 г., показва наличие на щам на Niallia – организъм, който се среща на много места на Земята – с ДНК, различна от тази на който и да е земен щам.
Това е и полезна ДНК: В статията се посочва, че той има „структурни и функционални различия в протеините, които могат да подобрят образуването на биофилм, реакцията на оксидативен стрес и възстановяването на радиационни повреди, като по този начин подпомагат оцеляването му в космическа среда“.
Предлага се името „Niallia tiangongensis“, за да се разпознае мястото на произход на буболечката.
Китай изстреля основния модул на своята космическа станция през април 2021 г., а първият ѝ екипаж пристигна през юни същата година. Niallia tiangongensis е открита по-малко от две години по-късно.
От май 2023 г. досега на борда на „Тянгун“ са прекарали време 15 китайски астронавти. Китайските власти не са съобщили, че някой от тях е по-зле, а държавните медии с удоволствие разгласяват за откриването на буболечката. Това предполага, че Niallia tiangongensis няма да се превърне в сюжетна линия на „мутирала космическа буболечка“ от филм от категория Б.
Тя обаче може да помогне на всички нас да планираме бъдещите си излитания, тъй като статията започва със съобщението: „Разбирането на характеристиките на микробите по време на дългосрочни космически мисии е от съществено значение за опазване на здравето на астронавтите и поддържане на функционалността на космическите кораби“.
Учените смятат също така, че откритието може да подпомогне стратегиите за контрол на микробите при бъдещи космически полети и евентуално дори да намери приложение в селското стопанство, промишлеността и медицината.