Легендите, които никога не станаха шампиони на НБА

За 80 години от създаването ѝ, в Националната баскетболна асоциация (НБА) са играли по-малко 5000 състезатели, но само около 500 от тях някога са ставали шампиони. Което значи, че под 10% от всички състезатели, които някога са стъпвали на паркета на най-знaчимата баскетболна лига в света, са имали щастието да се пръскат с шампионското шампанско докато държат трофея на победителя.
В списъка на привилегированите има много звезди на играта, но има много повече легенди, някои от които днес са част от „Залата на славата“ на този спорт, но никога не са печелили титлата в НБА. Този текст е разказ за някои от тях.
Междувременно, за днешните звезди и за днешните битки в НБА, на сайта и на мобилното приложение на водещия български букмейкър, добре познат като основен спонсор на футболния ни гранд ЦСКА, любителите на баскетбола и спортните залози могат да открият стотици пазари и специални предложения.

Чарлз Баркли

Баркли изкара кариерата си в три клуба – Филаделфия 76ърс, Финикс Сънс и Хюстън Рокетс. И като мнозина други в последните две десетилетия на миналия век, имаше нещастието да играе в ерата „Джордън“, когато Чикаго Булс не даваха на никого да стъпи на трона.
Баркли бе избран в драфта на НБА под №5 през 1984 г., точно година след като Филаделфия спечели третата си и досега последна титла.
Още в новобранския си сезон Сър Чарлз игра финал на конференция, но никога повече не стигна толкова далеч с този отбор. През 1992 г. бе трансфериран с Финикс, с които стана “най-полезен играч (MVP) на редовния сезон и достигна до финала, но „слънцата“ паднаха с 2:4 победи в сериоята от Чикаго на Майкъл Джордън.
След което започнаха контузиите. Той изигра повече от 70 мача за един сезон само веднъж до края на кариерата си, приключила на 19 април 2000 г. по необичаен начин: Баркли взе борба в нападение, вкара, и след успешно изпълнения наказателен удар напусна полето и обяви отказването си от спорта.

Елгин Бейлър

Не е пресилено да се каже, че на Елгин Бейлър ЛА Лейкърс дължат съществуването си. През 1958 г. „езерняците“ са заплашен от фалит отбор от Минеаполис. Собственикът Боб Шорт е готов да разпусне отбора, когато успява убеди Елгин Бейлър да напусне университета в Сиатъл година преди дипломирането си и да заиграе в НБА срещу огромната за времето си сума от… $20 000 годишно.
Още в първата му година, Лейкърс достигат до финал, но губят от Бостън Селтикс. Това ще се превърне впоследствие в ежегодно събитие и ще бележи кариерата му до самия ѝ край. През 1960 г. тимът се мести в ЛА, но до “династията” на Лейкърс има още повече от десетилетие време.
През 60-те Лейкърс губят седем финала срещу Бостън (четири от тях с по 3:4 победи) и когато най-после стават шампиони през 1972 г. Бейлър не е в тима - отказва се девет мача след началото на сезона с думите „Вече не мога да играя на високо ниво. Освобождавам място за по-кадърни от мен!“

Карл Малоун и Джон Стоктън

Двамата влязоха в НБА в две последователни години, но съдбите им останаха свързани практически до края на кариерите им. Стоктън бе избран под №16 в драфта през 1984 г., а година по-късно Малоун бе селектиран под №13. И в продължение на почти 20 години двамата носеха на гърба си Юта Джаз.
Стоктън постави рекорд по асистенции (15 806), който и досега не е подобрен. Карл Малоун вкара близо 37 000 точки и дълго време стоя втори в ранглистата на реализаторите (задминат впоследствие от Леброн Джеймс). Но шампионски банер и до днес не е провисван от тавана на залата в Солт Лейк Сити.
Джаз имаха два шанса - през 1997 и 1998 г., но и в двата случая налетяха на Чикаго Булс. Две загуби с по 2:4 победи и Щатът на мормоните и досега чака парад с трофея. Стоктън се отказа през 2003 г. за да се грижи за непрестанно нарастващото си семейство (по това време вече имаше шест деца), а Малоун – година по-късно, след още един загубен финал, този път с ЛА Лейкърс срещу Детройт Пистънс.

Крис Пол

Теоретично нещата тук могат да се променят, защото Пол, макар и вече на 40, все още не е прекратил кариерата си, но всички знаят, че шансът му за шампионски пръстен умря през 2021 г. Тогава Финикс водеха с 2:0 победи на Милуоки Бъкс, но преклониха глава пред гения на Янис Адетокунбо.
Пол е единственият играч в историята на НБА с 23 000 вкарани точки и 12 000 асистенции, но в голяма част от кариерата си пропиля таланта си в отбори със съмнително качество. За пет сезона в Ню Орлиънс (тогава известни като Хорнетс),  той спечели една плейофна серия. С ЛА Клипърс стигна полуфинал на конференцията, но си счупи ръката точно на старта на елиминациите през 2016 г.
С Хюстън бе на финал на Запад година по-късно, но налетя на Голдън Стейт Уориърс с Къри, Дюрен, Томпсън и Грийн и отборът му загуби след шест мача. За капак отиде при „воините“ година след последната им титла, а договорът със Сан Антонио Спърс, загубили 60 мача в предишния сезон, бе ясен знак, че се е примирил със съдбата си. По думите на Пол „Необходимо ми е игрово време, не титла на всяка цена“.

Патрик Юинг

Още един играч, който не успя да излезе от сянката на Джордън. Всъщност, Юинг игра един финал на НБА (1994 г.) и  без да стъпи на терена бе част от друг (1999 г.), все в сезони, в които Еър Майк бе в пенсия, но шампионски пръстен така и не сложи на ръката си.
С него Ню Йорк Никс играха плейофи в 14 поредни сезона, но загубиха от Чикаго на финал на Изток (1993 г.), полуфинал (1989, 1992, 1996 г.) и в първи кръг (1991 г.), като в този период „биковете“ не станаха шампиони на Асоциацията само веднъж. През 1990 г. Никс отстъпиха на бъдещите първенци Детройт. и два пъти бяха елиминирани от Индиана Пейсърс на Реджи Милър, включително с 4:3 на полуфинал на конференцията през 1995 г., когато Юинг пропусна стрелба със сирената в решителния седми мач за спечелване на серията.
Един от най-великите центрове в историята на НБА, той бе 11-кратен участник в Мача на звездите, бе избран в идеалния отбор на сезона през 1990 г., но единствената му титла е колежанската с Джорджтаун от 1984 г.
От сайта на водещият български букмейкър напомнят, че участието в хазартни игри и спортни залози не е само забавление и може да доведе до развиване на зависимост.