1. "Ще има масово обедняване – доходите на българите ще намалеят рязко след влизането ни в еврозоната".
Какви са фактите:
Въвеждането на еврото не води до намаляване на реалните доходи. Дали българите ще "обеднеят", или ще "забогатеят" зависи от множество фактори, включително икономическата политика, адаптацията на бизнеса и потребителите, както и глобалните икономически условия. Стабилната валута и по-ниските лихвени проценти, например, могат да стимулират икономическия растеж и повишаването на доходите. В много страни от Централна и Източна Европа, включително Хърватия, минималните заплати са се увеличили значително, което е довело до възстановяване на покупателната способност на нископлатените работници.
 

2. "Заради приемането на еврото всички цени на стоките и услугите ще поскъпнат значително."
Какви са фактите:
Историческият опит на други страни, присъединили се към еврозоната в последните 10 години показва, че въвеждането на новата валута води до минимално и временно увеличение на цените, обикновено под 0.5%. Основната причина за това е закръгляване на цените при конвертиране, но ефектът е краткотраен и ограничен.
В Словакия, която въведе еврото през 2009 г., Националната банка посочва, че въвеждането на еврото е довело до еднократно увеличение на инфлацията с 0.2 до 0.4 процентни пункта. Евростат отчита, че годишната инфлация в Словакия е спаднала от 3.5% през декември 2008 г. на 2.4% през февруари 2009 г. Това показва, че ефектът от въвеждането на еврото върху инфлацията е бил ограничен.
В Естония, която е в еврозоната от 2011 г., реалното влияние върху цените е било минимално – около 0.2–0.3 процентни пункта, сочи доклад на Европейската централна банка. Най-голямо увеличение на цените се наблюдава сред услугите – таксита, заведния и т.н.
Данните от хърватския статистически институт показват, че Хърватия, която последна се присъедини към еврозоната през 2023 г., по-голямата част от инфлационния натиск се е случил преди приемането на еврото. В инфлационния пик през есента на 2022 г. инфлацията в страната достига 13.2%, след което започва постепенно да спада. До май 2023 г. тя вече е под 9%. Анализ на Европейската централна банка (ЕЦБ) от март 2023 г. доказва, че смяната на валутата оказва пренебрежимо малко влияние върху цените.
Няма основания да се смята, че смяната на валутата ще окаже съществено влияние върху инфлацията. Цените се влияят от различни фактори и в даден период от време е възможно да има повишение на инфлацията по различни причини, несвързани с преминаването от една валута към друга.
 

3. "Българската икономика не е подготвена за членство в еврозоната и ще изпаднем в икономическа криза."
Какви са фактите:
България поиска изготвянето на извънреден конвергентен доклад, който потвърди, че страната покрива всички критерии за влизане в еврозоната. Сред тях са:
- стабилна инфлация (не повече от 1,5 процентни пункта над средната за трите най-добре представящи се страни от еврозоната),
- бюджетен дефицит до 3%,
- държавен дълг от около 24,1% от БВП (втори най-нисък в ЕС),
- стабилен валутен курс заради валутния борд,
- устойчиви дългосрочни лихвени проценти и правна конвергенция.
Въпреки това събитията в последните месеци показаха, че данните за инфлацията и обществените и политическите усещания се разминават. Разликата между усещането за инфлация и реалната инфлация има научно обяснение. Потребителите формират възприятията си за нивата на инфлация според определен кръг стоки, които се купуват по-често и са относително евтини. Проучванията показват, че повишенията на цените привличат вниманието на хората повече от стабилните или спадащите цени.
 

4. "България може да бъде принудена да влезе в еврозоната при по-неизгоден курс на лева, различен от този в чакалнята."
Какви са фактите:
Решението за валутния курс, при който една държава се присъединява към еврозоната, се взима с единодушие от държавите от еврозоната (общо 20) и държавата-кандидат. То не може да бъде взето без съгласието на последната спрямо Договора за функциониране на Европейския съюз. През 2022 г. 48-ото Народно събрание приема решение, с което определя, че България ще приеме еврото при запазване на официалния валутен курс от 1,95583 лева за 1 евро. Две години по-късно решението е препотвърдено. Макар че тези актове не са правнообвързващи за ЕЦБ и ЕК, те задължават финансовия министър Теменужка Петкова да подпише споразумението само ако на България бъде предложено да се присъедини към еврозоната при досегашния фиксиран курс. При промяна в курса България ще има правото да се откаже от приемането на европейската валута.
 

5. "Лихвите по кредитите ще се повишат след приемането на еврото."
Какви са фактите:
Законът за въвеждане на еврото предвижда лихвите по кредитите и депозитите да не се променят след влизането в еврозоната, както наскоро припомни БНБ. Лихвите по договори за заем с променлив лихвен процент няма да могат да бъдат по-високи от нивото им преди това, а тези по договори с фиксиран лихвен процент ще се запазят. Очаква се присъединяването към еврозоната да засили стабилността на банковата система чрез достъп до механизмите на Европейската централна банка. Тъй като лихвените проценти в еврозоната обикновено са по-ниски, това би могло да доведе до по-достъпни кредити.
 

6. "България няма да има глас при вземането на решения в Европейската централна банка и Евросъюза."
Какви са фактите:
Като член на еврозоната, България ще има представителство и право на глас в Европейската централна банка и ще участва в процеса на вземане на решения. Управителят на БНБ ще има възможност да гласува в около 70% от гласуванията на Управителния съвет на ЕЦБ, като гласът му ще бъде равен на този на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и др. Освен това той ще стане член на Управителния съвет на ЕЦБ – органът, който определя паричната политика на Еврозоната. Това означава, че БНБ ще може да участва в определянето на лихвените проценти и монетарните инструменти.
 

7. "Чехия, Унгария и Румъния са се отказали да приемат еврото."
Какви са фактите:
Чехия, Унгария и Румъния официално не са се отказали от приемането на еврото. Като членки на Европейския съюз, те са юридически задължени да въведат единната валута, след като изпълнят необходимите икономически и правни критерии. Въпреки това, на практика, всяка от тези страни отлага процеса по различни причини.
Преди да се присъедини към ЕС през 2004 г., Чехия подлага въпроса за членството си на референдум. В подкрепа на присъединяването, от което произтича и ангажиментът за приемане на еврото, гласуват 77,3% от участниците в референдума. Настоящите управляващи в странат обаче не поставят като приоритет влизането в еврозоната. В началото на 2024 г. министър-председателят на Чехия Петр Фиала заяви, че въпросът за приемането на еврото няма да бъде актуален за страната до края на мандата му през 2025 г., тъй като страната все още не изпълнява повечето от условията за членство и няма да ги е изпълнила дотогава. Той обаче изтъкна, че правителството му предприема конкретни стъпки за подобряване на състоянието на публичните финанси, което е едно от необходимите условия за присъединяване.
Румъния си беше поставила за цел да приеме еврото от 2024 г., но не успя да постигне целта си заради комбинация от икономически, институционални и политически фактори. От една страна Румъния не успява да изпълни критериите за приемане в еврозоната заради прекомерен дефицит и висока инфлация. Страната планираше да се присъедини към механизма ERM II през 2024 г., но заради фискалната нестабилност това бе отложено за 2026–2027 г.
През март 2023 г. финансовият министър Адриан Качиу изрази желание за ускорено приемане на еврото до 2026 г., а не през 2029 г., при условие че се изпълни Националният план за възстановяване и устойчивост.
Към този момент Унгария също не изпълнява техническите критерии за влизане в еврозоната. Към това се прибавя и острата политическа реторика на евроскептичния премиер Виктор Орбан и партията му "Фидез", които смятат, че еврото може да бъде превърнато в потенциален инструмент за външен контрол, особено от Брюксел и ЕЦБ. Управителят на Унгарската национална банка, Дьорд Матолчи, твърди, че еврото би навредило на икономическия растеж, като отнеме възможността за самостоятелна парична политика. Въпреки това страната не се е отказала да приеме еврото, а политиците твърдят, че това ще стане, когато Унгария е готова.
 

8. "Ще бъдем принудени да плащаме дълговете на други страни-членки на еврозоната, които имат финансови проблеми."
Какви са фактите:
Механизмите за финансова стабилност в еврозоната са доброволни и изискват съгласие от всички страни членки. Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) е инструментът за подпомагане на държави от еврозоната, които имат финансови затруднения. Всяка държава от еврозоната участва в него с определена сума. Дали да бъде отпуснат заем в подкрепа на друга държава се решава с гласуване с квалифицирано мнозинство от две трети, в което всяка страна има равен глас. Дори да бъдат отпуснати средства от ЕМС по време на криза, то те не са постоянни трансфери. Тези средства подлежат на връщане с дивидент за акционерите. Всички активи, с които България участва в капитала на Европейския механизъм за стабилност, остават собственост на страната.
 

9. "Европейската централна банка ще поеме управлението на валутните резерви на БНБ, включително златния и ще разполага с нашите средства."
Какви са фактите:
Българската народна банка ще продължи да управлява валутните резерви на страната. Част от валутните резерви на БНБ ще бъдат прехвърлени към баланса на ЕЦБ. Уставът на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка задължава държавите членки да се допитват и да получават одобрение от ЕЦБ при операции и сделки, осъществявани с текущите им средства в чуждестранна валута.
Що се отнася до златото през април от БНБ уточниха за Factcheck.bg, че ЕЦБ няма отношение към управлението на златния резерв на България и той ще остане собственост на БНБ и след присъединяването към еврозоната. Kъм април 2025 г. златният резерв на България се състои от приблизително 1,314 милиона тройунции злато, което е еквивалентно на около 40.9 тона. Според седмичния баланс на управление "Емисионно" на Българската народна банка (БНБ) в момента 41 тона злато възлизат на 7.31 милиарда лева. Малко над половината от златния резерв е депозиран в Централната банка на Обединеното кралство – Bank of England.
 

10. "Приемането на еврото означава загуба на националния ни суверенитет – няма да имаме контрол върху паричната си политика."
Какви са фактите:
Паричната политика на България не е независима от еврото и преди то да бъде въведено като официална валута. От 1 юли 1997 г. страната се намира във валутен борд. Първоначално левът е фиксиран към германската марка, а след като Германия приема еврото, курсът автоматично се променя спрямо официалния курс, по който германската марка се конвертира към еврото – на 1955,83 лева за 1 евро. След деноминацията на лева през 1999 г. фиксингът остава 1,95583 лв. за 1 евро.Заради участието си във валутен борд България не може да "печатa пари" или да определя самостоятелно нивото на основния лихвен процент (технически показател, изчисляван по формула, базирана на междубанкови депозити). Когато България стане част от еврозоната, управителят на БНБ ще стане член на Управителния съвет на ЕЦБ, който определя паричната политика на еврозоната. В момента България следва тези решения без да има право на глас, защото не е въвела еврото. БНБ все пак действително ще загуби определени правомощия, като например възможността сама да определя нивото на задължителните минимални резерви на банките и с това косвено да влияе върху кредитирането.