Израел и Иран: Какви са най-лошите сценарии

Израел и Иран: Какви са най-лошите сценарии Засега сраженията между Израел и Иран изглежда остават ограничени между двете страни. В Организацията на обединените нации (ООН) и на други места се чуват масови призиви за сдържаност.
Но какво ако тези призиви останат нечувани? Какво ако боевете ескалират и се разраснат?
 Ето само няколко от възможните най-лоши сценарии:
САЩ биват въвлечени в конфликта
Въпреки всички отричания от страна на САЩ, Иран очевидно вярва, че американските сили са одобрили и поне мълчаливо са подкрепили израелските удари, пише BBC.
Иран би могъл да удари американски цели в Близкия изток – като лагери на специални части в Ирак, военни бази в Залива и дипломатически мисии в региона. Въпреки че прокси-силите на Иран – Хамас и Хизбула – са значително отслабени, иранските въоръжени милиции в Ирак остават въоръжени и активни.
САЩ вече предвидиха такава възможност и изтеглиха част от персонала си. В публичните си изявления Вашингтон предупреди Иран за сериозни последици при всяко нападение срещу американски цели.
Но какво ще стане, ако бъде убит американски гражданин – например в Тел Авив или другаде?
Доналд Тръмп може да бъде принуден да реагира. Отдавна се твърди, че израелският премиер Бенямин Нетаняху се опитва да въвлече САЩ във военни действия, за да помогнат на Израел да победи Иран.
Военни анализатори казват, че само САЩ разполагат с бомбардировачи и специални бомби, способни да пробият най-дълбоките ирански ядрени съоръжения – особено обекта във Фордо.
Тръмп обеща на своя електорат от движението MAGA, че няма да започва нови вечни войни в Близкия изток. Но също така много републиканци подкрепят израелското правителство и гледат на момента като на възможност за смяна на режима в Техеран.
Ако САЩ действително се включат като активен военен участник, това би представлявало огромна ескалация с дълготрайни и потенциално опустошителни последици.
 
Въвлечени са държави от Персийския залив
Ако Иран не успее да нанесе сериозни щети върху добре защитените израелски военни цели, той може да насочи ракетите си към по-уязвими мишени в Залива – особено към държави, които според Техеран са подпомагали враговете му през годините.
В региона има множество енергийни и инфраструктурни обекти. Спомнете си, че Иран беше обвинен в атаката срещу саудитските петролни находища през 2019 г., а през 2022 г. хутите (подкрепяни от Иран) удариха цели в ОАЕ.
Оттогава насам се наблюдава известно затопляне на отношенията между Иран и част от тези държави.
Но същите тези държави приютяват американски военновъздушни бази. Някои от тях – макар и дискретно – дори помогнаха да се отблъснат ирански ракетни атаки срещу Израел миналата година.
Ако Заливът бъде атакуван, и той може да изиска американски изтребители да защитават както него, така и Израел.
 
Израел не успява да унищожи ядрените съоръжения на Иран
Ами ако атаката на Израел се провали? Ако ядрените съоръжения на Иран се окажат твърде дълбоки и добре защитени? Ако 400 килограма 60% обогатен уран – ядрено гориво, което е само на крачка от оръжейно ниво и стига за около десет бомби – не бъдат унищожени?
Смята се, че може да са скрити дълбоко в секретни мини. Израел може да е убил някои ядрени учени, но не съществува бомба, която да унищожи натрупаното знание и експертиза на Иран.
Ами ако нападението на Израел убеди иранското ръководство, че единственият начин да се защити от бъдещи атаки е възможно най-бързо да се сдобие с ядрено оръжие?
А ако новите военни лидери, заели местата на загиналите в атаката, се окажат по-импулсивни и по-малко предпазливи?
Минимумът в такъв сценарий е цикъл от нови атаки от страна на Израел – което може да въвлече региона в постоянна спирала от удари и ответни удари. Израелците имат суров израз за тази стратегия – наричат я „косене на тревата“.
 
Световна икономическа криза
Цените на петрола вече скачат.
Ами ако Иран се опита да затвори Ормузкия проток – ключов коридор за транспортиране на петрол?
А ако хутите в Йемен, последният активен прокси-съюзник на Иран, удвоят атаките си срещу корабоплаването в Червено море? Те имат история на непредсказуемост и висока склонност към риск.
Много държави вече се борят с инфлация и криза с разходите за живот. Скок в цените на петрола би задълбочил икономическите проблеми на глобална система, която вече е под напрежение – и заради търговската война, започната от Тръмп.
И не бива да забравяме: единственият човек, който би спечелил от скъпия петрол, е президентът на Русия – Владимир Путин. Той ще види как милиарди долари потичат към руската хазна, финансирайки войната срещу Украйна.
 
Падането на иранския режим и вакуумът след него
Ами ако Израел успее в дългосрочната си цел – сваляне на Ислямския революционен режим в Иран?
Нетаняху заявява, че основната му цел е унищожаването на ядрената програма на Иран. Но в изявлението си от вчера той даде ясно да се разбере, че има и по-широка цел – смяна на режима.
Той се обърна към „гордите хора на Иран“, заявявайки, че атаката му „разчиства пътя, за да постигнете свободата си“ от „злия и потиснически режим“.
 Свалянето на иранското правителство може да изглежда привлекателно за някои в региона, особено в Израел. Но какъв вакуум би оставило това? Какви непредвидими последици може да има? Как би изглеждала една гражданска война в Иран?
Мнозина помнят какво се случи в Ирак и Либия след премахването на силно централизирани правителства.
 
Всичко зависи от следващите дни
Много зависи от това как ще се развие конфликтът в следващите дни:
Как и колко силно ще отвърне Иран?
И ще успеят ли САЩ да наложат някакво ограничение върху действията на Израел?
Отговорите на тези два въпроса ще определят бъдещето – не само на региона, но и на световната икономическа и политическа стабилност.
15.06.2025, 11:33 часа
147 0
Остави коментар
Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
capctha