Спомен за Световното първенство по футбол в Америка през 1994 г.

С наближаването на Световното първенство по футбол през 2026 г., Съединените щати се готвят да посрещнат най-голямото футболно събитие в света за втори път в рамките на малко повече от три десетилетия. От шокиращи ранни отпадания до приказни победи, които изумиха LiveScore Bet футболни залози, от индивидуални блестящи изяви до колективни разочарования, САЩ '94 предостави истории, които продължават да очароват футболните фенове повече от три десетилетия по-късно.
Заедно с домакините Мексико и Канада, американците доказаха, че притежават уникален талант да организират запомнящи се турнири, които надхвърлят самия спорт – това е първият път, когато три държави са домакини.
Световното първенство през 1994 г. остава най-посещаваното в историята, привличайки над 3,5 милиона зрители по време на едномесечния футболен фестивал.
Докато очакванията за разширения формат с 48 отбора през 2026 г. нарастват, си заслужава да си припомним онова вълшебно лято на 1994 г., когато американска земя стана свидетел на някои от най-драматичните моменти в историята на Световното първенство.

Англия не се класира
В рядък обрат Англия не успя да се класира за Световното първенство през 1994 г., завършвайки трета в квалификационната си група зад Норвегия и Холандия.
Под ръководството на мениджъра Греъм Тейлър кампанията бе белязана от непостоянни представяния и спорни моменти, най-забележителният от които бе загубата с 2:0 от Холандия, в която Роналд Коман избегна спорна червена карта, преди да отбележи гол.
Неуспехът бе значителен спад за английския футбол, което доведе до оставката на Тейлър и широко разпространена критика към посоката, в която се движеше отборът.

Трагичното сбогуване на Марадона
Аржентина пристигна в Америка с искрени надежди да даде на Диего Марадона приказен край на кариерата му в Световното първенство.
Геният от Ланус изглеждаше в отлична форма в първите мачове, отбелязвайки запомнящ се гол срещу Гърция и празнувайки с емблематичния си поглед към камерата. Мечтата обаче се превърна в кошмар, когато Марадона даде положителна проба за ефедрин след втория мач на Аржентина в групата.
Гледката на най-известния футболист в света, изведен от турнира от служители на ФИФА, остава една от най-запомнящите се картини в историята на футбола.
Аржентина, видимо разтърсена от загубата на своя талисман и духовен лидер, никога не се възстанови от психологическия удар. Отборът премина с мъка през груповата фаза и отпадна от Румъния в осминафиналите, слагайки край на кариерата на Марадона в Световното първенство по най-разрушителния начин, който може да си представи човек.

Великолепното пътешествие на България
Пътят на България до полуфиналите остава най-завладяващата история на турнира и може би най-голямото постижение на аутсайдер в историята на Световното първенство.
Без нито една победа в Световното първенство преди 1994 г., отборът на Христо Стоичков спечели сърцата на феновете по целия свят с безстрашната си атакуваща игра.
Решаващият момент дойде рано, когато те шокираха Аржентина с 2:0 в груповата фаза, като Стоичков и Наско Сираков разкриха уязвимостта на Албиселесте след Марадона. Но най-големият им триумф ги очакваше в четвъртфиналите срещу шампионите от Германия.
Главата на Йордан Летчков и великолепният пряк свободен удар на Стоичков осигуриха сензационна победа с 2:1, която разтърси световния футбол.
Стоичков завърши турнира като голмайстор с шест гола, а пътят на България от дебюта в Световното първенство до полуфиналите предефинира възможностите на по-малките нации.

Скандинавски успех
Швеция постигна забележително представяне в Световното първенство през 1994 г., съчетавайки тактическа дисциплина с изключителни изяви на Томас Бролин и Кенет Андерсон.
След като премина през трудна група, отборът победи Саудитска Арабия и Румъния, преди да отпадне от Бразилия.
Победата с 4:0 над България осигури третото място – най-доброто класиране на Швеция на Световно първенство от 1958 г. – и потвърди Швеция като една от изненадите на турнира.

Бразилия се завръща към славата
Победата на Бразилия сложи край на 24-годишна суша на Световното първенство, която преследваше страната от 1970 г.
Партньорството между Ромарио и Бебето се превърна в най-мощната атакуваща комбинация на турнира, като двамата нападатели се допълваха перфектно през цялата кампания на Бразилия.
Изпълненията на Ромарио, които му донесоха Златната топка, съчетаваха инстинкт на хищник с възхитителни технически умения, докато Бебето осигуряваше скорост и креативност в последната третина.
Тяхното празненство с люлеене на бебе след гола на Бебето срещу Холандия се превърна в емблематичен момент от Световното първенство.
Финалът срещу Италия беше предпазлив и завърши без голове след продължения, което доведе до първата дузпа в историята на световните първенства.
Агонизиращият пропуск на Роберто Баджо, който прелетя високо над напречната греда, донесе на Бразилия четвъртата титла и затвърди статута ѝ на най-добра футболна нация в света.