При избори днес: ГЕРБ с почти двойна преднина пред ПП-ДБ, ДПС-НН са трети

Електоралните нагласи, измерени в неизборен период, не са точен ориентир за евентуален изборен резултат „ако следващата неделя има избори“. Те в много голяма степен възпроизвеждат актуалното парламентарно и извънпарламентарно статукво и едва когато „всички актьори са на сцената“ може да се установи реалното съотношение на силите. Те обаче могат да бъдат разглеждани като индикатор за позитиви, или щети, които партиите търпят в резултат от участието си в текущия политически живот.
Към момента на провеждане на проучването, две са най-силно обсъжданите теми, с потенциал да повлияят върху електоралните нагласи към партии от различни части на политическия спектър - какви са щетите върху ДБ-ПП в резултат от действията на КПК и оттеглянето на Кирил Петков и има ли поле за нови политически проекти. Алфа Рисърч зададе въпроси и по двете горещи теми, които помагат да се разбере динамиката в електоралните нагласи.
„При съмнения за корупция, еднакво активно ли работят прокуратурата и разследващите органи по случаи, свързани с управляващите и опозицията?“ 
Едва 5.9% смятат, че еднакво активно се разследват такива случаи и сред управляващите, и сред опозицията. Още по-малко, 1.6% твърдят, че по-активно се разследват казуси, свързани с управляващите. 38.3% са на мнение, че разследващите са целенасочено и избирателно фокусирани върху опозицията. Други 41.7% са убедени, че по случаи на голяма корупция не се работи сериозно нито когато засягат управляващите, нито опозицията. Тази нагласа предопределя и изключително високият на пръв поглед дял избиратели, които са готови да  търсят „ново спасение“. 
На експерименталния въпрос „биха ли гласували за нова партия, която е истински борец срещу корупцията“, 49% заявяват „да“, 25% - „не“, и още толкова – „не могат да преценят“. Именно защото съществува усещането за „игра“ между партиите и покровителство при случаи на корупция, най-голяма щета от отделните акции търпи не отделна партия, а политическите субекти като цяло.
ГЕРБ устойчиво остава първа политическа сила (25.5%), без съществена разлика в резултата нито спрямо последните избори, нито спрямо януарските данни на Алфа Рисърч. Това сочи проучване на агенцията проведено в периода 7 – 14 юли и реализирано със собствени средства.
Макар и на сериозна дистанция, ПП-ДБ запазва позицията си на втора политическа сила (13.9%). Два фактора влияят върху ограничаването на щетите от скандалите – първо, стабилните позиции на ДБ, която продължава да се ползва със сериозен кредит на доверие и второ, сплотяването на привържениците на коалицията след втората акция във Варна. Възможно е след „удара в София“ позициите да са били по-разклатени, но след втората аналогична акция е налице видима мобилизация.
Подкрепата за ДПС-Ново начало бележи ръст и достига 13.1%, при драматична ерозия на АПС (подкрепа от едва 2.8 на сто). Напълно е възможно в близко бъдеще партията на Пеевски да прибере целия този вот и да играе с много по-силни електорални карти. Още повече, че поради специфики в мобилизацията на етническия вот, проучванията като правило измерват по-ниски резултати от показваните на избори.
При двата коалиционни партньора на ГЕРБ – БСП и ИТН, не се наблюдава значима динамика. БСП запазва подкрепата си от 8 на сто, а ИТН бележи лек спад (до 4.7%). Електоратът на тази партия е с висок емоционален заряд и реагира силно не само на неудачни действия, но и на обидно слово.
Симптоматични размествания обаче се наблюдават в националистическия спектър. Той запазва обема си от около 22 на сто от гласувалите, но Възраждане е в отстъпление (до 11.5%), за сметка на МЕЧ (6.3%), Величие остава на 4.1%. На този етап могат да се изкажат две хипотези за този развой, в който със сигурност ще има и последваща динамика. Първо, "Възраждане" заложи основно на протестите срещу еврото, а в тази тема влезе остро и президентът Радев. Така,  партията не успя да акумулира единствено за себе си гласовете на противниците на единната европейска валута, а с окончателното решение за въвеждането на еврото, хората се ориентираха към търсене на практическа информация какво и как да правят, а не към радикални улични протести. Втората хипотеза е свързана с позиционирането на МЕЧ в по-общото популистко говорене тип „антиелити“, което в съчетание с активност в социалните мрежи привлича подвластните на такъв тип послания привърженици на сектора. Към това трябва да прибавим и високата волатилност на този профил избиратели, които през последните години преминаха последователно от Атака, към НФСБ, ВМРО, Възраждане и които по принцип са склонни да търсят нови, по-атрактивни изразители на своите виждания.
Настоящото изследване е проведено в периода 7 – 14 юли 2025г. и е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица. Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.