Подобни новини
Прессъобщение на Сметната палата от миналата седмица за това, че техен одитен доклад е пратен на агенциите за финансова инспекция и за обществени поръчки за проверка на Държавното предприятия "Радиоактивни отпадъци" (ДПРАО), заради констатирани нередности и забавяне с близо 10 години на строежа на хранилището на ниско и средно радиоактивни отпадъци, разбуни политическите духове. По-специално тези на проруската партия "Възраждане", която веднага поиска оставката на ръководството на държавното предприятие.
Депутатът ѝ Йордан Тодоров побърза да обяви, че "корупцията е погълнала държавата". "Настояваме за разследване, за наказателни производства и за всичко това, което е предвидено в закона", заяви той пред журналисти. И цитира констатации за липса на ефективен контрол, липса на отговорност и липса на отчетност.
Прессъобщението и докладът: Прилики и разлики
В информацията си до медиите Сметната палата акцентира върху забавянето на изграждането на хранилището "Радиана" край АЕЦ "Козлодуй", което трябва да приеме както старите ниско и средно радиоактивни отпадъци от старото хранилище край Нови хан, така и бъдещите. Следващият акцент са открити нарушения в провеждани от ДПРАО обществени поръчки и назначения на служители без конкурс, което оставя впечатление за шуро-баджанащина в предприятието.
Като прочете човек обаче самия доклад става ясно, че има чисто обективни причини за забавянето на хранилището, проблемите с обществените поръчки са административни, а не корупционни, а хора се назначават без конкурс по две причини. Първата е, че предприятието е държавно, но служителите му – не, и реално няма задължение за избор с конкурс. Втората е, че просто няма желаещи да работят там при положение, че подобни специалисти могат да получават по-висока заплата в АЕЦ "Козлодуй" или в проектната компания за новите ядрени мощности, която в последната година набира скорост и служители, става ясно от обясненията на Сергей Цочев, председател на управата на ДПРАО пред Mediapool.
В самото прессъобщение на Сметната палата всъщност е посочено на какво се дължи забавянето на хранилището "Радиана", а от ДПРАО също неведнъж са информирали медиите за проблемите преди старта на строежа му и за хода на изграждането на първата фаза от съоръжението.
Следилите процеса са наясно с проточилите се съгласувателни процедури с различните институции, което не е проблем само с тази проект. Обжалването на решението за хранилището и екооценката му също забави старта на строежа. Той беше даден през август 2017 г. и графикът предвиждаше да заработи през 2021 г. Непредвидено допълнително укрепване на земната основа, спиране на работата заради смърт на двама работници при инцидент през 2019 г. и последвалата пандемия от COVID допринесоха за забавянето с нарушения на доставките. Повишените цени пък наложиха отпускането на допълнителни средства от бюджета и така цената на съоръжението става около 160 млн. лв. През 2023 г. от ДПРАО обявиха, че след година ще е готово съоръжението, но през 2024 г. фалира водещата фирма в консорциума за строежа – германската "Нюкем Технолоджи", което налага реорганизация на работата по съоръжението.
Актуалният статус на хранилището
"Срокът за въвеждането в експлоатация на хранилището е проблем, по който говорим отдавна", коментира Цочев. По думите му съоръжението, което се подготвя от 1991 г., вече е готово. "В момента вървят функционални изпитания на електрически, канализационни, водопроводни, вентилационни системи. Голяма част от тях са приключили, отстраняват се дребни неща, които не ни харесват – маркировка, протекъл улук. Пишат се огромен брой документи за приемане и контрол на системи и материали и всичко това трябва да се внесе в регионалното министерство за издаване на акт 15", допълва представителят на ДПРАО. Предприятието паралелно се готви за акт 16 и за лицензиране пред АЯР, за да няма големи дупки в графика за въвеждане в експлоатация. "Надяваме се тази година да има бял дим", шегува се Цочев, по чиито думи наесен се чака акт 15, до края на годината и акт 16, а "първата половина на 2026 г. е реалистично да се въведе в експлоатация".
В същото време в хранилището в Нови хан върви ревизирането на съхраняваните там радиоактивни отпадъци. "В отделни контейнери се отделят източниците на кобалт 60, чийто разпад е 5 години, такива с цезий 137 (с 30 години разпад). Част от отпадъците се изгарят плазмено, за да се намали обемът им. Всеки отпадък има код, който определя вида му и мястото за неговото съхранение", обяснява Цочев. По думите му част от обработените от Нови хан отпадъци вече са транспортирани в поделението на ДПРАО в АЕЦ "Козлодуй". Предприятието също така се занимава и с демонтажа на изведените от експлоатация малки реактори ВВЕР-440.
Нарушенията в обществените поръчки
Цочев обяснява още, че нито една от поръчките, при които са констатирани нередности, не е свързана с изграждането на хранилището.
"Докладът на Сметната палата изобщо не е свързан с работата по националното хранилище. Одитът се занимава с обществените поръчки, договори, система за управление и финансов контрол и назначения. На някой му хареса да извади пред скоби хранилището, но то въобще не е предмет на доклада", коментира представителят на ДПРАО.
"Няма установени злоупотреби и неправомерно изразходване на средства, пропуските са административни и процедурни. Например при една от спецификациите не е отчетен законът за защита на личните данни. При друга не е разделена поръчката на позиции, което да позволи участие на хора с увреждания. Това е пропуск наистина, защото такива кооперации може да доставят гащеризони, ръкавици, други пособия, обяснява Цочев и допълва, че всички препоръки на Сметната палата за отстраняването на пропуските при обществените поръчки ще бъдат приложени. "Но не мисля, че сме такъв грешник, какъвто ни изкараха", каза той по повод констатациите, че близо 300 договора за общо 5.7 млн. лв. са възложени директно, тъй като законът им позволява това, вместо първа да се съберат оферти с обява.
ДПРАО не е длъжно да назначава с конкурси
Фрапираща изглежда констатацията на Сметната палата, че 97 на сто от служителите в предприятието са назначени без конкурс, но Цочев обяснява, че ДПРАО не е длъжно да обявява такива.
"Ние сме държавно предприятие, но не и държавни служители, което не ни задължава да обявяваме конкурси. Но имаме вътрешна инструкция за подбор на кадри и има разделение на позиции, като ръководните се назначават, а за другите се изискват конкурси, но може и там да се правят преки назначения", посочва Цочев. По думите му одитната институция иска прецизиране на вътрешните инструкции, за да е ясно кога хора на по-ниските позиции може да се назначават от директора.
"Няма откъде да назначаваме служители. Хората, които след затварянето на малките блокове през 2002 и 2006 г. работиха при нас, вече се пенсионираха. Други, като придобият знания отиват в АЕЦ "Козлодуй", а сега и в АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности", описва проблемите на ДПРАО Цочев.
Такъв според него е и заплащането, защото служителите на ДПРАО работят на съседна площадка на АЕЦ "Козлодуй" и когато имат възможност се местят на работа в ядрената централа, където финансовите условия са по-добри. "В момента например имаме публикувана обява за четири позиции, а има кандидат само за едната. И това е вътрешен човек. А служителите ни се пенсионират", обяснява още той.
Казва, че ръководството на предприятието е с договори за управление и той самият за последните пет години три пъти се е явявал на конкурси, обявявани от Агенцията за публичните предприятия и контрол. С такъв е избран и директорът на ДПРАО Дилян Петров, чиято оставка поискаха от "Възраждане" миналата седмица заедно с тази на шефа на АЕЦ "Козлодуй" Иван Андреев заради поредния теч на парогенератор на VІ блок.
Според Цочев става въпрос за политическа атака, за да се опаковат два коренно различни казуса в едно от "Възраждане".
