Героят от Уимбълдън Василев в драматична изповед: Всеки ден се изправям срещу себе си, готов съм за големите битки /снимки+видео/

Александър Василев направи истински фурор на турнира "Уимбълдън" за младежи, където достигна до полуфинал.
През април Александър спечели титлата на сингъл на силния международен турнир от категория J300 на ITF в Пловдив. Така 18-годишното момче има осем спечелени трофея на сингъл и три на двойки от турнири на ITF за юноши.
Успехите му предизвиката различни политици и общественици да се снимат със Сашо, без да са помогнали с нищо за развитието му. Учудващо е, че до този момент семейството му не е подпомагано от спонсори, а разчита на собствените си финансови средства. Тенисът е изключително скъп спорт и изисква значителни парични ресурси.
Крайно време е големите фирми и бизнесмени да последват примера на западните си колеги и да насърчат финансово младите таланти на родината ни.
За първи път Александър Василев разкрива пред БЛИЦ ТВ и управителя на медията Ивайло Крачунов невидимите моменти по пътя към световния връх.
- Сашо, сега ще открием една завеса, която е недостъпна за зрителите от гледна точка на човешката част на тениса и несгодите и трудностите, които един професионален тенисист трябва да преминава, но те остават скрити за публиката. Феновете виждат наградните фондове, хубавите момичета, с които излизат тенисистите, но не и огромният труд, който се крие зад тях. В едно от интервютата си казваш, че ти си си най-големият враг в себе си в някои моменти. Какво точно имаш предвид зад тази констатация?
- Това е, че може би най-трудният противник си си ти самият. Казах го точно така. Всеки ден се изправяш срещу себе си. Аз в моята психика искам да бъда по-добър във всеки аспект в играта, извън корта, да съм по-добър от вчерашното си аз. За мен това е подобрението.

- През какво минаваш ти в ежедневието си, за да постигаш високи резултати?
- Денят ми започва сравнително рано. Обикновено имам двуразови тренировки - по 2-3, дори по 4 часа с кондиция. 
Сутрин тренирам в 8 часа, имам тренировка от 10 до 12 ч., загрявам преди това. След това обядвам, после е следобедната ми тренировка. Кондицията според това, от което имам нужда - дали бързина, дали сила. След това стречинг, масажи, денят ми приключва късно вечер.
 
- Иска ли ти се сега, в разгара на лятото сме, да отидеш на море с приятелите си, да се позабавлявате, да отидете на дискотека?
- Иска ми се, да, това е напълно нормално. Като всеки тийнейджър бих искал, но нашият спорт е свързан с лишения, изисква се много труд. И за жалост нямам това време да го направя.
 
- Имал ли си в кариерата си безсънни нощи и критични моменти? Идвало ли ти е да хвърлиш ракетата и да си кажеш :"Стига, много е трудно да продължа!"?
- О, да. Винаги ги има и ще ги има в кариерата ми. Но в тези моменти показваш колко си силен и колко напред искаш да стигнеш. Миналата година не успях да премина нито един кръг на Шлемовете. Имах доста загуби, беше ми трудно. Имаше безсънни нощи. И сега, например, след полуфинала два-три пъти сънувах една ситуация. Но тези моменти ни правят по-силни, поне в моята глава ме изграждат като човек и спортист много по-добре. 

- Какви качества са необходими на един спортист, за да продължи към своя Еверест?
- Лишения, отдаденост и дисциплина. За мен дисциплината е това, което прави голямата разлика между добрите и най-добрите. Постоянството също. Има моменти, в които не ти се прави, но тогава дисциплината влиза в роля и ти го правиш, независимо как се чувстваш. 
 
- Семейството ти е неотлъчно до теб. Имаш щастието до теб да са родители, които са отдадени, и разбират колко жертви и финансови средства са необходими да се издържа един тенисист. Представи на нашите читатели и слушатели твоите родители.
- Изключително благодарен съм на моя баща Васил, майка ми Стефка, брат ми Константин, които неизменно са част от кариерата ми и моето изкачване по този връх и върхове. Благодарен съм, че са до мен, справят се с много трудни неща - менажиране, финанси, подкрепа, храна, грижат се за всеки един детайл. Изключително благодарен съм им, без тях не мога. 
 
- Каква беше подкрепата на родителите ти и каква роля изигра за силното ти представяне на "Уимбълдън"?
- Баща ми е перфекционист, винаги искаме още, но това е нещо хубаво. Подкрепиха ме, като бяха много силно зад мен, помогнаха ми в трудните моменти, когато не успях да постигна своите мечти за финал на турнира. Застанаха зад мен, дадоха ми подкрепата да продължа и да се върна на корта възможно най-бързо и да грабна следващия шанс.
 
- Симпатизираш на английския тенисист Джак Дрейпър, който също като теб е левичар. Успя ли да се запознаеш с него?
- Не успях. Гледах му само една тренировка на "Уимбълдън". Бих желал даже в бъдеще да играя с него. Гледам негови комбинации и отигравания. Искам да ги попия и приложа в моята игра. Моят стил прилича на неговия.

- А какво би му казал, когато имате възможност да изпиете по едно кафе?
- Как го биеш този сервис вляво? Да ми даде идеи, да ми каже къде мога да се подобря. 
 
- Състезатели като Дрейпър и Анди Мъри имат шанса да бъдат в богата държава като Великобритания, където местната федерация отпуска доста пари и поощрява тенисистите си. Същото се отнася и за Италия, Франция, Германия... Ние сме в бедна държава. В този смисъл да кажеш какво представлява за теб България и възможността да играеш за националния отбор и дали съжаляваш, че не си се родил в някоя западна държава?
- Няма как да избираме къде да се родим. За мен е чест да играя за България и за националния отбор. Сега предстои Купа "Дейвис". Но е трудно, защото нямаме тези финансови възможности, каквито има в западните държави. Но това не ме демотивира да спирам, мотивира ме да продължавам, защото ценя и обичам родината. 
 
- Въпреки всички трудности България е в първа група на световния тенис. Успяхме да запазим своето място благодарение на таланта и трудолюбието на младите играчи. Смяташ ли, че България може да продължи да се развива в тенис отношение?
- Може, ние сме изключително талантливи като народ - не само в тениса, а и в другите спортове. Справяме се изключително добре, въпреки всички неща. И да, може да продължим и даже да станем още по-добри.
 
- Тенисът е много самотен спорт. Спорт, в който има индивидуални качества, характер, има омраза, завист. Какво е за теб приятелството и имаш ли приятели тенисисти?
- Да, сред момчетата от турнирите имам приятели. Но на корта, когато трябва да се изправим един срещу друг, всички приятелски отношения свършват. Но след мача пак сме си приятели. Просто спортът е такъв, не е отборен. Сами сме на корта, с нашите мисли и е доста трудно. 
- Имало ли е моменти, в които си бил на ръба на депресията, както признават световни величия като Андре Агаси? Той самият е изпадал в депресия, сринал се е от първо до 140-то място, посягал е към наркотиците, след това пак се е връщал на тенис трона. Ти имал ли си такива тежки моменти?
- Трудни моменти винаги ще има. Аз лично за момента не съм преминавал през толкова трудности. Ежедневието на един тенисист е изключително трудно, много важно е да си психически здраво стъпил на земята и устойчив, да имаш подкрепата на семейството и треньорите. За мен тези хора, в тези трудни моменти, трябва да са до теб и да те издигнат обратно.
 
- Ковидът през 2020 година направи така, че доведе до криза много държави и тяхната икономика. Какви са твоите наблюдения като млад човек, какви поражения върху психиката на хората доведе тази болест?
- За жалост затвори хората в себе си, малко или много в домовете. Станахме малко по-отблъснати един от друг, не сме толкова сплотени. Даде голямо отражение на целия свят. И за тениса, и за всички спортове и бизнеси, това беше криза, която преминахме, но си даде своите белези.
 
- На теб отрази ли ти се по някакъв начин? Прекара ли ковид?
- Прекарвал съм ковид, отрази се малко на играта ми. Прекъснах, нямах възможността да тренирам, но се справих. Още една трудност, през която трябва да преминаваме.
 
- Коя е най-голямата ценност за теб, Сашо, която е и в живота, и на тенис корта?
- Семейството. Семейството е нещото, което ме държи силен, здрав, позитивен. Те ми помагат и в корта, колкото и да нямат общо със спорта, те вършат всеки един малък детайл и го правят чудесно.

- Семейството ти е много сплотено и задружно, но родителите ти не са мултимилионери. Намират ли се хора в тези по-трудни и егоистични времена да се включват и да подкрепят финансово, да спонсорират, както е в другите държави, където е прието за нормално големи банки и корпорации да застават зад талантите?
- Трудно се намират. В днешно време предимно ме издържа баща ми. Няма какво да направим по въпроса. Единственото, което мога да направя, е да се представям по-добре, да играя по-добре, това зависи от мен. За жалост я няма тази помощ като в големите държави. Прави по-трудно израстването, прави стъпките повече, но с това разполагаме и така работим.
 
- Аз лично съм изумен за това, че много хора са скъперници, коравосърдечни, и не помагат на младите таланти. Затова и аз искам да се обърна към тези хора да помагат. Ето, хора като Сашо са най-добрите посланици на българската държава в този момент. Така както преди години беше Христо Стоичков, който е известен по цял свят. За съжаление, имаме таланти, световни, европейски шампиони, които не получават необходимата подкрепа нито от федерациите, нито от държавата, нито от спонсори. Ти какво би казал на такъв тип хора?
- Да помагат, защото ние сме бъдещето. Ние израстваме, ще прославяме държавата и тях на големите сцени. Да, трудно е. Много деца се трудят изключително много, работят здраво за мечтите си и остават неосъществени. Те също имат нужда от подкрепа и помощ.

- В свободното си време опитвал ли си да четеш автобиографии на известни тенисисти и ако е така, да кажеш коя ти е направила най-силно впечатление?
- Чел съм на Новак Джокович. Направи ми много силно впечатление, защото неговият случай е подобен като на нас българите. Тръгнал е от нищото и всички виждаме до къде е стигнал. Той е прекрасен пример като човек, как прави добро, дава, помага на хората, които нямат. Гледам на него като идол и като пример.
 
- Когато станеш световноизвестен тенисист, би ли помагал на млади таланти и деца да израстват и да намират своето удовлетворение от спорта?
- Да, със сигурност. За мен това удоволствие. Много искам да помагам на деца, които нямат тази възможност. А и на състезатели като мен, които израстват. За мен ще бъде привилегия да помагам и да виждам, че след мен ще има други, които ще продължават и ще бъдат добри тенисисти.
 
- На "Уимбълдън" - за мен най-стойностният турнир от четирите в Големия Шлем, с най-голяма традиция, консерватизъм, въобще репутация, и хората, които отиват на трибуните с костюми, облечени в бяло, световни звезди. Успя ли с някой от тенис звездите в първата десетка да размениш думи, да си поговориш?
- Не успях, за жалост. Доста трудно е, защото те са доста заети - тренировки, загрявания, мачове, концентрират се. Бих искал да разменя думи, доста ценен и важен опит би било. 
 
- Като си ги гледал отстрани, имало ли е нещо в техния начин на живот, което те е впечатлило и искаш да изкопираш?
- Постоянството и професионализмът, с който го правят. Наблюдаваш всеки един колко е индивидуален със своята програма, загрявка, с тренировките. И това прави всеки един съвършен по неговия си начин. За мен това е най-важното, което видях и ми направи изключително голяма разлика - че всеки работи доста здраво, дисциплиниран е и е доста отговорен към процеса.

- Голяма роля за спортните резултати имат и треньорите. Спомена за ролята на семейството, която е изключително голяма. Да кажеш няколко думи и за треньорите си?
- За мен те влагат изключително много в тренировъчния процес на корта и извън него даже. Трябва да имаш една добра връзка, освен в корта, и извън него. С треньорите трябва да сте приятели. Работим здраво, те също много искат да успея. Изграждаме програми, намираме с кого да тренираме тук в България. Дават всичко, което могат, за нашия успех.
 
- Когато си в България, намираш ли си спаринг партньори, с които да поддържаш форма?
- Трудно е, по-трудно е от другите академии и държави, но пак има. Намират се, когато другите ни професионалисти са тук, тренираме, уговаряме се и тренираме здраво.
 
- Кой ти е любимият спорт извън тениса?
- Два са - футбол и баскетбол. Баскетбол играя в свободното време. Футбол по-малко заради това, че мога да се контузя.

- Кой е любимият ти футболен отбор в България и в чужбина?
- В България не гледам много футбол, но от чужбина ми е Реал (Мадрид). 
 
- И моят любим отбор. Неслучайно си избрал най-великия отбор в света.
- Да.
 
- Кой спортист те вдъхновява - професионалист и човек, който харесваш?
- Джокович и Роналдо. Като работна и спортна етика, като професионализъм. Като хора - правят добро, дават, за мен това е най-важното. Те работят здраво, перфекционисти са.
 
- Пожелавам ти да станеш като Кристиано Роналдо в спорта и да настигнеш Големите шлемове на Джокович. Успех!
- Благодаря много!

Галерия