„Епидемията от безразличие“: Защо вече не умеем да обичаме истински

Американският психолог Марк Травърс посочи два начина, по които „епидемията от безразличие“ унищожава любовта в съвременния свят.
„Влюбването и поддържането на чувствата не винаги е лесен процес. Връзките и срещите често са съпроводени със смущение и уязвимост, но вместо да приемат тези емоции, мнозина се опитват да изглеждат „студени“ и откъснати – сякаш любовта ще ги намери сама и няма нужда да полагат усилия. Просто казано, те спират да се опитват“, обясни той в статията, публикувана във Forbes.
Според него това е именно част от феномена, който психолозите наричат „епидемия от безразличие“ – когато емоционалната откъснатост става привлекателна, а проявата на чувства – „неловка“ или дори „срамна“.
„Хората пишат съобщения с безразличен тон, игнорират събеседниците, изчезват от комуникацията, ако тя изисква твърде много усилия. Много от тях се страхуват да не изглеждат твърде заинтересовани. 
Но подобно хронично безразличие, когато никой не прави първата крачка и не признава, че му пука, в крайна сметка унищожава потенциала за истински взаимоотношения“, добави психологът.
„А ето два начина, по които „епидемията от безразличие“ неусетно ни лишава от шансове за здравословна любов“, посочи Травърс и допълни:
„Поставя егото над емоционалната интимност. Много хора са се научили майсторски да крият самотата си.
Държат се студено, за да изглеждат „загадъчни“. Избягват зрителен контакт и нормална комуникация, страхувайки се да изглеждат заинтересовани.
Но постоянното преструване, че не ви пука за всичко, се оказва обратен ефект. То отблъсква хората и пречи на истинската комуникация. 
Резултатите от проучване от 2024 г. на Canadian Review of Sociology показват, че хроничната самота е емоционално изтощителна.
Пречи на хората да поемат отговорност за действията си. Хората често подценяват чувствата на другите и се преструват, че другите са „твърде взискателни“. 
Те избягват открити разговори, не обясняват действията си и предпочитат уклончивостта. Желанието им за дистанция им пречи да признаят чувствата си и да поемат отговорност.
Създаването на връзки не е слабост. А срещите не са шоу. 
Всички имаме ограничено време на тази планета и да го губим, играейки на безразличие, означава да се лишим от радостта да бъдем истински открити. 
Да, понякога боли. Но това е единственият начин да се роди истинското нещо. 
В общество, където откъснатостта се е превърнала в норма, грижата се е превърнала в почти радикален жест. Но искреността е вашият шанс за истинска любов и дълбока връзка“, добави психологът.