Преподобний Исаакий, Далмат и синът на Далмат - Фавст се подвизавали в манастира, основан от император Теодосий Велики (император 379-395) близо до Цариград. За преподобни Исакий е разказано вече в житието му на 30 май. След неговата смърт игумен на манастира станал монах Далмат. Той отначало бил войник на царска служба, а след това приел монашество и със сина си Фавст се поселил в манастира. Далмат така се прославил със своите подвизи на въздържание и благочестие, че самият манастир взел по негово име да се нарима "Далматски".
В първата половина на V в. Църквата била силно развълнувана от ереста на НесторийРечник, който учил, че Пресвета Дева не следва да се именува Богородица, понеже тя родила не Бога, а обикновен човек, с когото само по-късно се съединило Божеството. Бил свикан Третият вселенски събор в Ефес. Несторий имал много приятели и привърженици, които съставили заедно с него отделен събор. Чрез лъжливо изложение на цялото дело те измамили император Теодосий Млади, който, след като подписал свалянето на Несторий, подписал и свалянето на неговите противници.
Това полутържество на ереста предизвикало в Цариград силно негодувание. Уважаваният от всички игумен на Далматската обител, който цели 44 години не излизал от манастира, се отправил с монасите си при императора да го моли да преразгледа своето решение. Голямо множество народ окръжило двореца. Далмат всенародно прочел истинското изложение на Ефеския събор и истината възтържествувала.
Фавст, синът на Далмат, също така се прославил с благочестие, но за неговия живот подробности не са запазени.

На този ден се отслужва литургия с четене от апостола 1 Коринтяни 1:10-18 и от евангелието според Матей 14:14-22, които напомнят за единството в Църквата и чудото с нахранването на пет хиляди души. Вечерта се провежда Вечерня с Молебен канон на Пресвета Богородица, което е момент за особено молитвено общение и покаяние.

Народни традиции и поверия
Според българските народни вярвания, тази неделя се свързва с очистване и защита от злото. Хората в някои райони на страната традиционно палят свещи и отправят молитви за здраве и благоденствие на семейството. Считало се е, че ако на този ден се раздаде храна на бедните, това ще донесе късмет и Божия благословия през цялата година.

Сред обичаите е и гаданието с вода — вярва се, че водата, осветена в църквата, има лековити свойства и пази от уроки и болести. Някои семейства пазят тази вода за домашно лечение, а други я използват при поливане на градината, за да родят реколтите по-добре.
В селските райони се практикува и обичай за „пази от уроки“ – стопанките поставят под иконите стрък здравец, който според народната мъдрост защитава дома и семейството от зли сили.

 

Духовно значение
Празникът ни напомня за силата на вярата и единството, което е основа за общността на вярващите. Преподобните Исакий, Фавст и Далмат са символ на духовна мъдрост и доброта, а техният живот насърчава и днес всеки да търси вътрешен мир и справедливост.