Заради суша и слана: Реколтата от грозде тази година е слаба

В Североизточна България се очертава значително по-слаба от обичайната реколта от грозде, твърдят производителите. Причините, които посочва, са климатичните промени и болестите по лозовите масиви. Добивите се очаква да са двойно по-ниски, а това буди сериозно безпокойство сред производителите.
И тази година традиционно гроздоберът в Североизточна България ще започне в началото на септември. „За съжаление, тенденцията тази година е негативна. Ще имаме много слаба реколта, особено в нашия Североизточен регион, където очакваме добиви от порядъка на 200-300 кг. средно за целия регион. Има колеги, които въобще няма да правят кампания т.е. щетите са колосални и при тях просто не се очертава въобще прибиране на реколта”, споделя председателят на Черноморска винаро-лозарска камара Петьо Бошнаков.
Щетите основно е нанесла сланата през април. „Това е много силна слана. От -3 до  минус 7-8 градуса беше за няколко часа, което порази над 80% от лозята. Ние тук сме в един масив, на който аз имам 450-500 декара от сорта шардоне, които са със 100% протокол от Министерството на земеделието за осланяване”, добави Бошнаков.
Освен сланите, засушаванията също притесняват лозарите. „Напълването на гроздето с живот да го наречем… Със сок, със захар и киселини - трябва да има активно сокодвижение. При положение, че водата, която достига до лозите, е все по-дълбоко, това става много трудно”, обяснява производителят Драгомир Славчев.
На този фон се появяват нови болести по растенията като лозова щитовка и цикади. „Препаратите за растителна защита, с които ние можем да оперираме в лозарството, намаляват всяка година поради Европейски регламенти, което ни поставя пред неблагоприятна позиция да не можем да третираме лозята и да не можем да се борим с тях”, алармира председателят на Черноморска винаро-лозарска камара.
При тази ситуация от местната винаро-лозарска камара са категорични, че  държавата трябва да се намеси. „В тази екстремна ситуация единствения вариант за спасение на бранша, поне в нашия регион, е чрез подпомагане от държавата и това е напълно нормален работещ европейски механизъм, който тук не се прилага”, смята Славчев. „Виненото лозарство е най-малко подпомаганото като пряко финансиране от страна на държавата и въобще на Европейските програми. Ние разполагаме с едно-единствено подпомагане - това е пряката субсидия на площ, която се равнява на угарни площи. Други помощи няма”, уточни Бошнаков. По думите му браншът е в безизходица. Пуснали запитване от националното сдружение още на 7 юли, но отговор все още нямало. Докато получат отговор, е възможно част от производителите да обявят фалит.